Джули Гарууд - Танц в сенките

— И ти ли трябва да заминеш?

— Не. Получих заповед да остана с теб.

Джордан го сръга леко в ребрата.

— Не е нужно да го казваш с такова неудоволствие. Толкова ли съм досадна?

Ноа погледна към нея. Обикновено щеше да се възползва от възможността да бди цяла нощ над една красива жена, но това не бе обикновена ситуация, а и Джордан не беше обикновена жена.

— Досадна ли съм? — отново попита тя, когато той не отговори, а само сви рамене. — Защо иначе Ник ще те моли…

— Ник не ме е молил да остана — прекъсна я агентът. — Моргенстърн ми нареди да остана с теб.

Тя наклони глава.

— Защо? Снеха всички обвинения срещу мен. Да, знам, че професорът е бил сложен в моята кола и се досещам какво си мислиш…

— Не мисля, че ти си го направила — усмихна се той.

— А какво ще стане с наетата кола? Знаеш ли кога ще я освободят?

— Не, не зная. Един агент на ФБР от района ще докара нова кола за нас, като преди това ще вземе нещата ти от Бърбън — обясни Ноа. — Негов приятел ще дойде, за да го закара обратно. Ще ми се обади, когато пристигне.

— Ами агенцията за коли под наем?

— Ще трябва да измислят начин да си приберат колата от Бърбън. Това вече не е твой проблем.

— И защо?

— Ник е провел кратък разговор със собственика. Само като споменал за съд и типът омекнал. Юридическата специалност на брат ти понякога му е от полза.

Бяха стигнали до ресторанта на Джафи. Ноа й отвори вратата. Имаше само две заети маси до предния прозорец.

— Здрасти, Джордан.

— Здрасти, Анджела.

Сервитьорката носеше празна табла към кухнята.

— Масата ти е готова — подвикна жената.

Ноа я последва до масата в ъгъла.

— Вече си имаш собствена маса?

— Да.

Той се засмя.

— Не се шегувам. Това е обичайната ми маса. Гледай сега. Тя ще ми донесе и обичайното питие.

Ноа избра двата стола с гръб към стената. Джордан го забеляза и си помисли, че подобни предохранителни мерки са му станали втора природа. Ноа не беше от хората, които ще се оставят да ги изненадат.

Анджела се върна с чаша чай с лед и две чаши вода с лед. Усмихна се на Ноа.

— А какво да донеса за вас?

— Чай с лед.

Жената се отдалечи, за да изпълни поръчката, но на вратата на кухнята се обърна и се спря. Погледът й бе насочен към Джордан, когато наклони леко глава към Ноа и вдигна палец.

— Предполагам, тя не осъзнава, че я виждам — отбеляза агентът. В гласа му прозвучаха весели нотки.

— Тя няма лоши помисли.

Появи се забързаният Джафи с менюто.

— Здрасти, Джордан! — извика от другия край на помещението.

— Кой е този? — безцеремонно попита Ноа, докато мъжът им подаваше менютата.

Джордан представи компаньона си.

— Вие сте агент от ФБР, нали? — попита Джафи.

— Точно така.

Собственикът кимна и се обърна към Джордан:

— Брат ти ще се присъедини ли към вас?

— Знаеш за Ник?

— Разбира се. Забрави ли, че това е малък град?

— Ник беше извикан в Бостън.

— А вие бодигард ли сте й? — не спираше да разпитва Джафи.

— Той е мой приятел — отвърна Джордан.

— Приятел с оръжие? — отбеляза Анджела, която се бе присъединила към групата.

Джордан не се изненада, когато Анджела и Джафи придърпаха по един стол и се настаниха до тях.

— Започвай от началото, скъпа — подкани я жената. — Не пропускай нищо.

— Обзалагам се, че ти знаеш повече от мен — отвърна Джордан.

— Вероятно — съгласи се сервитьорката. — Но искам да чуя твоя разказ за случилото се. Сигурно е било голямо преживяване да откриеш онова нещо в колата си.

— Първо трябва да ги оставим да се навечерят на спокойствие — намеси се Джафи. — После може да ни разкаже какво се е случило.

Анджела кимна, избута стола си назад и стана.

— Заместник-началник Джо Дейвис идва в ресторанта.

— Вече е началник Дейвис — напомни й Джафи.

— Правилно. А и отдавна беше време да стане — додаде тя. — Началник Дейвис дойде, за да провери местонахождението ти онази вечер. Казахме му, че беше тук почти до десет, а след това Джафи те е изпратил до мотела.

— Ние му казахме истината — заяви Джафи и стрелна Ноа с поглед.

— Не се е налагало да лъжем — подкрепи го и Анджела.

Ноа кимна.

— Радвам се да го чуя.

— Вие двамата прегледайте менюто. Препоръчвам ви печеното телешко в гювече.

— Джо Дейвис ме помоли да го придружа утре сутринта до къщата на професор Макена — каза Ноа, след като Анджела и Джафи се върнаха в кухнята. — Надява се, че ще открия нещо, което той може да е пропуснал.