Джули Гарууд - Танц в сенките

Беше толкова паникьосан, че почти не можеше да мисли разумно. Знаеше, че е оплескал нещата, но не можеше да направи нищо. Вече бе твърде късно за това. Ранди беше беснял като цял рояк разбунени оси, но бе обещал, че ще се опита да изглади нещата.

Самоконтрол. В момента това бе най-важното.

Знаеше какво щеше да му каже Кал, ако научеше за ужасната каша, в която се бе накиснал. Съкилийникът му от затвора щеше да му каже да поеме отговорност за издънката си и след това да се опита да разбере къде е сгрешил. Да се поучи от грешките си. Когато сгафиш една работа, е изключително важно да откриеш какво се е прецакало, преди да се заемеш с друга. Всеки глупак го знае. Да, това щеше да му каже Кал. Той беше толкова умен мъж.

А какво бе научил Джей Ди? Беше научил, че е станал прекалено алчен. Имаше си наистина готин живот и нов път, докато не се появи професорът, който му наби разни идеи в главата.

Той не искаше да му се изплъзне сладкият живот и определено нямаше намерение да се връща отново в затвора, обаче този път с присъда за предумишлено убийство.

Късметът просто му бе изневерил, това беше всичко. Беше ходил два пъти в мотела на Джордан Бюканън, но не можа да влезе в стаята й. Първия път Амилия Ан беше вътре с прахосмукачката, а втория двама електротехници слагаха лампи пред вратата на стаята.

Той спря да рита новия си пикап и се облегна на калника. Изтри потта и прахта от челото си и опита да се съсредоточи. Кучката бе виновна за всичко. Не, не беше вярно. Тя бе усложнила живота му, но не го бе съсипала окончателно. Все още можеше да оправи нещата. Щеше да оправи и нея, реши Джей Ди. Да, щеше добре да я оправи.

Но всяко нещо с времето си. Първо трябваше да довърши работата си и да задържи Джордан Бюканън колкото е възможно по-дълго в града, докато разбере какво знае. Каква бе вероятността да е усетила защо се бе наложило да затворят завинаги устата на професора? Никаква, реши Джей Ди.

Все пак трябваше да се увери.

Мъчението най-после свърши и в седем и половина същата вечер Джордан бе освободена от всички обвинения. Веднага след като новият шеф на полицията получи данни за официалния час на смъртта — с три часа възможно отклонение — и бе проверено алибито на Джордан, тя можеше да си тръгне.

Беше разпитана подробно за всеки миг от предишната вечер. Осъзна какъв късмет е имала, че не е оставала сама чак до прибирането си в стаята, за да си легне, когато, оказа се, професор Макена отдавна е бил мъртъв.

Председателят на градския съвет настоя да уволни Маги Хейдън още докато беше в килията. Освен това настоя началник Дейвис да не я освобождава, преди той да е напуснал полицейския участък.

Маги не прие добре новината за отстраняването си.

— Би трябвало да знаеш, че това ще се случи — каза й Дейвис.

Както се очакваше, отговорът й бе низ от ругатни. Докато събираше личните си вещи и ги хвърляше в един кашон, тя се впусна в обвинителна тирада срещу половата дискриминация.

— Хората са се оплакали в градския съвет от мен само защото съм жена. Никога не си могъл да се примириш, че аз бях шеф, а не ти. Постоянно подстрекаваше членовете на съвета да ме уволнят.

— Няма ли да поемеш отговорност за днешните си действия? — попита новият началник на полицията.

— Ще си намеря адвокат и ще ви съдя до дупка — закани се жената. — И когато свърша с вас, ще бъдете голи като пушки!

— Чуй ме добре. Не би трябвало да отправяш каквито и да било заплахи. Наложи се доста да убеждавам агент Клейборн да оттегли обвинението си в нападение на федерален агент. Но още не е късно той да размисли.

— Обвинението беше нагласено.

Кашонът, в който хвърляше вещите си, беше в средата на бюрото. Тя погледна съдържанието му, сграбчи го и го хвърли към стената.

— Тези боклуци не ми трябват.

— Сега се налага да си вървиш. — Дейвис я хвана за ръката.

Тя я издърпа.

— Не се настанявай прекалено удобно зад бюрото ми. Няма да бъдеш дълго шеф на полицията. Адвокатът ми ще принуди градския съвет да ме възстанови на работа. Преди да си се усетил, ще нося отново значката и оръжието си. Тогава ще бъдеш окончателно отстранен. Първата ми заповед, след като заема отново поста си, ще е за уволнението ти.

Джордан бе излязла на тротоара, за да изпрати Макс, но съвсем ясно чуваше високия глас на Хейдън. Макс й даде визитка с всичките си телефонни номера, включително и този на мобилния. Каза й, че може да му се обажда по всяко време на денонощието, ако възникнат нови проблеми.