Джули Гарууд - Танц в сенките

Ноа събра папките и й ги подаде.

— Мисля, че това е едно много хубаво лице.

Когато улови ръката й, за да й помогне да се изправи, руменината по страните на Кари бе придобила морав оттенък.

— Благодаря — едва чуто промълви тя.

— Мислиш ли, че ще можеш да откриеш списък с членовете на градския съвет? — попита я Ник от другия край на стаята.

Кари насочи вниманието си към него.

— Сигурна съм. Имената им са в служебния ми бележник. Те са само трима.

— Нека да дойдат тук — обърна се Ник към Ноа. — Ще трябва официално да я свалят от поста й.

— Да сменят началник Хейдън? — попита Кари.

Полицайката току-що бе приключила с разговора си и по лицето й се бе разляло самодоволно изражение, когато чу последната част от разговора.

— Никой няма да ме сменя — заяви тя и излезе от кабинета си. Извърна намръщеното си лице към Джордан. — Знаех си, че бях права за теб. Току-що проведох много интересен разговор с Лойд. Спомняш ли си го? — попита я началничката.

Как би могла да го забрави?

— Разбира се, че си го спомням. Той ремонтира колата ми.

— Каза, че си го заплашила.

Джордан се слиса.

— Той какво?

— Чу ме. Каза ми, че си го заплашила.

— Не съм го заплашвала.

— Той каза, че си. Заяви, че си заплашила, че ще го нараниш.

Боже! Джордан си спомни разговора.

— Аз може би съм…

— Замълчи — прекъсна я Ноа. — Джордан, нито дума повече. — Извърна се към Хейдън. — Доведи Лойд тук. Веднага.

— Няма да ми нареждаш какво да правя. — Шефката на полицията запристъпва към доскорошната си арестантка, сложила ръка върху пистолета, поклащащ се на бедрото й.

Ноа блокира пътя й, а тя заби лакът в гърдите му.

— Дотук беше. — Ноа сграбчи ръката й и я поведе към вратата, водеща към килията. — Началник Хейдън, имате право да мълчите…

Очите на Хейдън приличаха на две цепки.

— Не смей да ми четеш правата!

— Длъжен съм да го направя — заяви Ноа. — Арестувам те.

Хейдън се опита да се откопчи, а с другата си ръка грабна белезниците от бюрото.

— Това е възмутително! — изсъска жената. — Нямаш право. — Завъртя белезниците и удари с тях Ноа по рамото.

Той ги измъкна от ръката й, извади пистолета от кобура и я избута пред себе си.

— Възпрепятстване на криминално разследване и нападение на федерален агент… струва ми се, че това е достатъчно.

— Аз познавам много хора! — разкрещя се Хейдън, докато той я набутваше в килията.

— Обзалагам се, че е така — съгласи се Ноа.

— Могъщи хора!

— Радвам се за теб. — Затръшна вратата пред лицето й. — Ще останеш тук, докато се уреди преместването ти във федералния арест за по-нататъшно разследване.

— Това е скалъпено обвинение!

— Ще имаш нужда от адвокат. Ако бях на твое място, щях да си осигуря някой добър.

Тя най-сетне осъзна, че той не блъфира.

— Я почакай! Добре, добре, ще ви съдействам.

Кари наблюдаваше сцената с широко отворени очи. Искаше й се да стане и да изръкопляска възторжено, но знаеше, че постъпката й може да й навреди. Полицаят, който отговаряше за нея, й бе казал, че тъкмо неспособността й да контролира действията си е основната причина да се озове в затвора. И ако искаше да промени живота си, трябваше да се научи първо да мисли, а после да действа. А и в крайна сметка шефката на полицията рано или късно щеше да излезе от затвора, нали?

— Нищо не мразя повече от безчестно ченге — рече Ноа, докато минаваше покрай Ник. Погледна през прозореца. Седан последен модел спря до тротоара. Един мъж слезе от колата, стиснал куфарче в едната си ръка, а с другата притиснал клетъчен телефон към ухото си.

Ноа се обърна към Джордан:

— Адвокатът ти пристигна.

Луис Максуел Гарсия беше въплъщение на изискаността. Излъчваше увереност и чар. Усмивката му бе топла и донякъде искрена, а маниерите му — полирани като алабастър. По марковия му костюм и безупречната риза на фино райе не се виждаше нито една гънка.

След официалностите по представянето адвокатът настоя да го наричат Макс.

— Доктор Моргенстърн се изказа много похвално за вас — отбеляза Ник. — Нали, Ноа?

Ноа не направи никакъв коментар, но приближи Джордан и скръсти ръце пред гърдите си. Лицето му остана безизразно. Винаги предпазлив в преценките, Ноа оставаше скептичен и Макс, горещо препоръчан или не, трябваше тепърва да докаже способностите си.

— Благодарни сме ви, че поехте случая и пристигнахте толкова бързо — каза Ник.

Макс бе приковал поглед в Джордан.