Джули Гарууд - Танц в сенките

— Не съм казала подобно нещо.

До този момент Кари се взираше безмълвно в Ноа, но като чу думите на шефката си, вдигна рязко глава. За секунда дори спря да върти кичура около пръста си.

— Да, каза го. Аз те чух — рече тя.

— Това беше просто блъф — отсече Хейдън.

— Блъф ли? — намеси се Ноа. — Не го ли наричаме измама на федерален агент и възпрепятстване на правосъдието, Ник?

— Точно така го наричаме — потвърди партньорът му. — Ти ли ще я арестуваш или аз?

— Я почакайте! — Гласът на Хейдън се повиши с една октава. — Сестра ви отказа да сътрудничи. Наложи се да я заключа в килията.

— Джордан, вярно ли е това? — попита Ник.

— А ти как мислиш?

— Просто ми отговори на въпроса — нетърпеливо я подкани той.

В момента Ник се държеше повече като големия брат, отколкото като агент на ФБР, но тя все още бе прекалено благодарна и щастлива, че е тук, за да се дразни от властното му поведение.

— Аз помолих за адвокат — започна Джордан — и освен това осведомих Хейдън, че съм ти се обадила. След това тя ми каза, че не съм била заподозряна, но ще ми зададе няколко въпроса, като разпитът ще бъде записан на касетофон. Когато отказах да отговарям на провокативните й и обвинителни въпроси без адвокат, тя промени мнението си и заяви, че съм заподозряна.

Извърна се към полицайката, която я гледаше с кисело изражение на лицето.

— Не си спомням съвсем точно. Дали беше преди, или след като ме заплашихте, че ще ме предадете на братята Дики?

Всички насочиха погледи към Хейдън и зачакаха отговора й.

Тя пое дълбоко дъх.

— Не съм ви заплашвала с нищо подобно.

— Да, заплаши я — отвърна Кари. — Ти каза…

Шефката на полицията я прекъсна с изпепеляващ поглед:

— Млъквай, Кари и си гледай компютъра. Ти си временно освободена от затвора, за да работиш, а не си във ваканция.

Лицето на момичето пламна. Тя сведе глава и се втренчи в клавиатурата. Джордан разбра, че е засрамена от думите, изречени пред Ник и Ноа.

— Не мога да работя с компютъра. Глупавото нещо е счупено.

Джордан изпита съжаление към нея и се запита кое е по-лошо: да работи за тази, сякаш излязла от ада надзирателка, или да се върне в затвора и да си доизлежи присъдата.

— Не знам какво да правя — измрънка Кари с нещастен глас.

Колкото и да не й се щеше да помага на шефката на полицията, Джордан не можа да се сдържи да не се притече на помощ на бедната Кари. Протегна се с въздишка покрай момичето, натисна два бутона, изчака половин секунда, след това натисна още няколко клавиша и екранът на компютъра оживя.

Кари имаше вид на току-що видяла чудо. Взря се в Джордан с широко отворени очи и прошепна:

— Как го направи?

Докато Джордан й обясняваше, Ник спореше относно юрисдикцията. Явно на Хейдън много й харесваше думата и я използваше като отговор независимо от въпросите, които й задаваха.

— Съобщи ли ви съдебният лекар приблизителното време на настъпване на смъртта? — попита Ник.

— Това тук е моя юрисдикция и следователно аз водя разследването. Не е нужно да си пъхате носа, където нямате работа.

— Защо не сте задържали Джей Ди Дики и брат му? — продължи да я бомбардира с въпроси агентът.

— Каква работа имате с шерифа?

— Той каква работа има тук, в Грейди Каунти?

— Това е моя юрисдикция — изсумтя Хейдън.

— Кога смятате да арестувате Джей Ди Дики? — не се отказваше Ник.

Мобилният телефон на Хейдън иззвъня. Тя се обърна с гръб към агентите и заобиколи бюрото си. Закри с длан устата си.

— Знам кой е — изсъска полицайката през зъби. — Ти ме слушай. Те ме притискат да те арестувам. — Слуша мълчаливо няколко секунди, после каза: — Защото си цапардосал жената. За какво друго си мислиш, че искат да те арестувам?

— Тя не знае ли, че чуваме всяка нейна дума? — обърна се Ноа към Ник.

— Очевидно не.

Гласът на Хейдън се извиси:

— А пък аз ти казвам, че ръцете ми са вързани. Правя каквото мога.

Тя прекъсна разговора и хвърли телефона върху бюрото. Ник я изчака да се обърне и зададе очебиен въпрос:

— С Джей Ди Дики ли разговаряхте току-що?

— Не, не беше той.

— Ако вие не го доведете, ние ще го направим.

— Тук е моя юрисдикция.

Ник отново я попита дали съдебният лекар й е съобщил приблизителния час на смъртта на професор Макена.

— Вече отговорих на този въпрос. Тук е моя юрисдикция и аз водя разследването. — Хейдън скръсти ръце и тупна с крак. — Искам и двамата да се махнете от…

— Никъде няма да ходим — намеси се Ноа.