Джули Гарууд - Танц в сенките

— Той зададе въпрос — излая Ноа. — Къде е тя?

— Не ви интересува — озъби му се Хейдън. — Както вече казах, това е мое разследване. Двамата с приятеля ви можете да се омитате от участъка ми.

Ник вече й бе казал, че е брат на Джордан, и й бе показал документите си за самоличност и значката си. Сега беше неин ред. Проклетницата трябваше да отговори на въпросите му.

Хейдън направи крачка назад, но преградата зад нея й попречи. Знаеше, че е започнала зле, но нямаше намерение да отстъпва. Колкото по-скоро тези двамата разберат кой командва тук, толкова по-добре.

Мъжът, който се идентифицира като агент Ник Бюканън, беше заплашителен и гневен, но й се струваше далеч по-малко страшен от агента, който влезе с него. В пронизващите му сини очи имаше нещо, което й подсказваше, че ще е по-добре да не излиза насреща му. Тя усещаше, че всеки миг той може да избухне, а нямаше намерение да чака безропотно. Единственият й изход бе да атакува първа.

Ник вече губеше търпение, когато младата жена, седнала зад компютъра, заговори с тънък глас:

— Сестра ви е в килията в дъното на коридора. Тя е добре, но по-хубаво сами да се уверите. — Увиваше около пръста си дълъг къдрав кичур и се усмихваше на Ноа, докато ги осведомяваше.

— Сестра ми е заключена в килия? — изуми се Ник.

— Точно така — отвърна началник Хейдън и изгледа кръвнишки подчинената си.

— Какви са обвиненията?

— Все още не възнамерявам да споделям тази информация с вас — заяви полицайката. — И няма да позволя да се видите със сестра си, нито да разговаряте, преди да съм приключила с нея.

— Ник, не каза ли тя току-що, докато не приключи с нея? — намеси се Ноа. В гласа му прозвучаха развеселени нотки.

Докато му отговаряше, Ник не откъсваше поглед от Хейдън:

— Точно това каза.

Жената издаде напред долната си устна и присви очи.

— Тук нямате никакви правомощия.

— Началникът на полицията явно смята, че може да се конфронтира с федералното правителство — отбеляза Ноа.

Хейдън беше бясна. Двамата агенти й оказваха натиск. Тя мина през люлеещата се врата и застана до вратата, извеждаща към коридора, като по този начин блокира достъпа до килията.

Тези двама агенти от ФБР, помисли си тя, са арогантни негодници, които се правеха на големи умници. И двамата бяха прекалено самонадеяни и самовлюбени, но не знаеха с кого си имат работа. Фактът, че една жена е станала шеф на полицията в Серенити, Тексас, би трябвало достатъчно красноречиво да им говори, че не е някаква напудрена кукла. Въпреки че Серенити беше нищо и никакво градче, бе й се наложило здравата да се потруди и да прекара мнозина други в прекия и преносния смисъл, за да стигне дотам, където беше сега. Тези двама мускулести мъже със значки и оръжия я стъписаха за минута-две, но вече се бе окопитила напълно и нямаше да им позволи да й нареждат какво да прави. Да вървят по дяволите! Това беше нейният град и тук важаха нейните правила. Тя бе властта тук.

— Ще ви кажа какво можете да направите. Можете да оставите телефонния си номер при помощничката ми и когато свърша с разпита на заподозряната, ще ви се обадя. — Обръщаше се към Ник. — А сега се махайте от моя участък и ме оставете да си върша работата.

Братът на заподозряната й се усмихна. Полицайката си помисли, че дори може да избухне в гръмогласен смях, макар че едва ли щеше да бъде много уместно.

— Какво ще предприемем сега? — поиска да узнае Ник.

Смелостта на Хейдън много бързо се изпари. Ноа запристъпва към нея. Тя се отдръпна встрани. Ако не го бе сторила, сигурно щеше да мине през нея. Изражението на лицето му не оставяше място за съмнение. Ноа погледна през рамо към Ник и се ухили.

— Да, да, това все още ти се удава — призна Ник.

Това бе тактиката на сплашване. Ноа винаги успяваше да смрази всеки, било то мъж или жена, само с един красноречив поглед. Ник, от друга страна, според Ноа, все още не бе усъвършенствал изкуството.

— Вземи ключа от нея — рече Ноа.

— Я ме чуйте! Няма да освободя онази жена, докато тя не започне да ми сътрудничи. — Гласът на Хейдън беше висок и преднамерено груб.

От другата страна на стената Джордан чакаше търпеливо някой да дойде и да я освободи. Знаеше, че Ник и Ноа са пристигнали, защото чуваше началничката на полицията да спори с тях. Когато зърна Ноа, раменете й се отпуснаха от облекчение. Беше безкрайно щастлива да го види.

Той, от своя страна, се потресе от вида й.

— Какво се е случило с теб? Изглеждаш ужасно.