Джули Гарууд - Танц в сенките

— Каза, че някой се обадил на мобилния телефон на брат му. В момента не мога да кажа дали казва истината, или лъже.

Шериф Ранди пренебрегна забележката й, но не и брат му. Извъртя се рязко и изкрещя:

— Да не би да ме наричаш лъжец?

Маги не отговори и Джей Ди продължи:

— Да не би да вярваш повече на една убийца, отколкото на гражданин, спазващ законите?

— От ФБР могат да проверят записите от разговорите на шерифа и да направят разпечатка на всички телефонни обаждания, получени от двамата братя през последните двайсет и четири часа. Това ще ви е от полза, нали така, полицейски началник Хейдън? — попита Джордан.

Джей Ди изсумтя.

— Да бе, как не! Сякаш от ФБР ще се главоболят с убийство, станало в някакъв затънтен град. Изобщо няма да ти обърнат внимание.

— Аз вече им се обадих и те пътуват насам — осведоми го Джордан.

Думите й определено привлякоха вниманието на всички присъстващи.

— И защо си им се обадила? — попита полицайката.

— Брат ми Ник е агент от ФБР. Говорих с партньора му и той ме увери, че двамата с Ник ще дойдат възможно най-скоро, но междувременно той изпраща двама агенти от кабинета на областния прокурор.

Шериф Рандал не се развълнува, че ФБР ще се намеси, но за разлика от него, Джей Ди изглеждаше смаян и ядосан.

— Тя блъфира.

Шериф Рандал продължи да върви към колата си.

— Чакайте малко! — извика Джей Ди. — Брат ми има правото да я разпита.

— Не, няма — възрази Джордан.

Джей Ди я прониза гневно с поглед. Тя не трепна. Знаеше, че грубиянът се опитва да я изплаши, но тя нямаше намерение да се поддаде. Тогава той пристъпи заплашително към нея. Само посмей! — каза си младата жена. Първият му удар я бе сварил неподготвена, но нямаше да позволи това да се случи отново. Този път беше готова да го посрещне.

— Маги, нима ще позволиш на онези от ФБР да ти нареждат какво да правиш? — изхленчи Джей Ди. — След всичко, което двамата с Ранди сме направили за теб? Никога нямаше да станеш шеф на полицията, ако не беше заради…

— Я ме чуй! — прекъсна го Хейдън. — Няма да позволя на никого да ми казва какво да правя. Ранди?

Шерифът се обърна.

— Какво, Маги?

— Защо всъщност си дошъл чак дотук? И при това без униформа?

— Смятах да си взема свободен ден — отвърна шерифът на Джесъп Каунти. — Не виждаш ли въдиците в колата ми? Исках да половя риба с брат си.

— Ти винаги караш пикапа си, когато ходиш на риба — изтъкна тя.

— Но явно не и днес, нали?

— Не е нужно да ми се правиш на умник. Май е най-добре да се заемеш с риболова и да ме оставиш да си върша работата.

— Но ФБР… — започна Джей Ди.

— Надявам се, че полицейският ви участък е достатъчно голям, за да побере семейството ми — пренебрежително го прекъсна Джордан. — Сигурна съм, че всичките ми братя са научили за станалото и вече пътуват насам. А аз имам много братя. Забавно, но повечето от тях са от силите на реда. Тео, най-големият — продължи тя с вбесяващо жизнерадостен тон, — не обича да се хвали, но заема доста висок пост в правосъдното министерство. — Втренчи се в грозното лице на Джей Ди и уточни: — Министерството на правосъдието на Съединените американски щати. Алек в момента работи под прикритие за ФБР, но сигурно също ще пожелае да дойде. О, едва не забравих Дилън. Той самият е полицейски началник. Предполагам, че ще иска да си побъбри с шериф Ранди и Джей Ди. Разбирате ли, никой от тях няма да повярва, че съм убила човек и съм го скрила в багажника на колата си и ще се опитат да разберат кой лъже, и защо.

— Кучка! — озъби се Джей Ди.

— Качвай се в колата, Джей Ди — нареди брат му. — Маги, бих искал да поговоря с теб насаме.

— Не мърдай от мястото си — обърна се полицайката към Джордан. — Момчета, наблюдавайте я! — извика тя към медиците и закрачи забързано към шерифа.

Джордан ги наблюдаваше как разговарят. Жената се бе приближила до шерифа и го слушаше внимателно. Кимна няколко пъти, очевидно съгласна с това, което й казваше. Лош знак — помисли си Джордан. — Много лош знак.

Изминаха още няколко минути и двамата братя Дики най-после се качиха в колата си и заминаха. Полицай Хейдън изглеждаше отвратена.

— Смятам да разбера какво става тук. Какво си направила, за да предизвикаш шерифа?

— Не съм направила нищо — възрази Джордан.

Но жената продължи, сякаш въобще не я бе чула:

— Ще ми кажеш защо шерифът искаше да те отведе за разпит. Какво знае той за теб?

Преди Джордан да й обясни, че няма ни най-малка представа какво се върти в извратените мозъци на братята Дики и че няма никакво намерение да се опитва да отгатне, в паркинга влезе бебешко розова спортна кола със сгъваем покрив. Караше я патологът със слънчеви очила и бейзболна шапка на Далас Каубойс.