Джули Гарууд - Танц в сенките

— Всичко това е постановка, нали? О, господи, чувам сирени. Идват да ме арестуват, нали?

— Джордан, затвори, преди да са дошли. Ако те арестуват, поискай адвокат и не казвай нито дума. Разбра ли?

Воят на сирените се чуваше съвсем наблизо, когато операторът на 911 отговори на обаждането на Джордан. Тя бързо обясни ситуацията и съобщи името си и къде се намира.

— Операторът тъкмо й даваше инструкции да не мърда от мястото си, когато сив седан навлезе с висока скорост в паркинга.

— Шерифът току-що пристигна.

— Шерифът? — изненада се операторът.

— Да — потвърди Джордан. — Това пише отстрани на колата, а и съм сигурна, че чувате сирените по телефона.

Джордан не чу следващия въпрос на оператора. Разнесе се свистене на гуми и колата спря на двайсетина крачки от нея. Вратата до шофьора се отвори рязко и някакъв мъж изскочи от предната седалка. Не беше с униформа.

Спусна се към нея със смразяващо изражение на лицето. Джордан видя нещо да полита към нея и инстинктивно се извърна, за да се предпази, но ударът се стовари върху лявата й буза и тя се свлече на асфалта.

Спорът беше относно това чии са пълномощията. Джордан чу повишени гласове и отвори очи тъкмо когато един от медиците й слагаше торбичка с лед върху лицето. Тя се опита да я избута. Беше замаяна и не знаеше къде се намира.

— Какво се е случило? — прошепна, докато се мъчеше да се изправи. Нагорещеният асфалт пареше ръката й.

Един от медиците — млад мъж, облечен в синя униформа, улови ръката й, за да й помогне. Зави й се свят и тя се облегна на него.

— Здравата са ви цапардосали — осведоми я той. — Ето какво се е случило. Когато двамата с Бари дойдохме, братята Дики вече бяха тук. Чухме шериф Ранди да крещи на Джей Ди, защото Джей Ди изскочил от колата и ви налетял. Но спря да му крещи, когато ме видя да тичам през паркинга. Сега двамата спорят с шефа на полицията в Серенити.

— И за какво спорят? — попита тя. Главата й пулсираше и имаше чувството, че челюстта й се е откачила.

— Джей Ди твърди, че сте оказали съпротива при задържане. Заради това ви ударил, а после помагал на брат си да ви укроти и да ви сложи белезниците.

Главата й се избистряше с всяка изминала секунда.

— Това не е вярно.

— Знам, че не е — прошепна мъжът, за да не го чуят братята Дики. — Двамата с Бари чухме обаждането ви на 911 и пристигнахме колкото е възможно по-бързо, което не беше трудно, защото болницата ни се намира само на три пресечки оттук. До един момент ви чувахме да говорите съвсем ясно, а в следващия се разнесе приглушен вик. Сещате се какво искам да кажа, нали?

— Той изби телефона от ръката ми.

— И след това го е строшил на парчета. Боя се, че ще се наложи да си купите нов. Макар че в момента не спорят за телефона ви. Шериф Ранди казва, че преди да дойдете тук, сте се намирали на негова територия. В момента сте в Грейди Каунти — обясни медикът. — Ранди Дики е шериф на Джесъп Каунти, но как е успял да го постигне, за мен все още е пълна мистерия. Трябва да е дал големи обещания. Както и да е, юрисдикцията на шериф Ранди свършва в началото на моста. След като го минете, се озовавате в Грейди Каунти. Ние също си имаме шериф, но в момента той е в отпуск на Хаваите заедно с жена си и децата. Но и без това го виждаме само веднъж в месеца, защото живее на изток, където е управата на Грейди.

Бари, другият медик, слушаше разговора им. Той пъхна клечката за зъби, която дъвчеше, в ъгъла на устата си и се запъти към тях.

— Единствената причина шериф Ранди да дойде тук е, защото брат му живее в Серенити. Обича да ходи на риболов с него. Дел, трябва да я накараш да държи торбичката с лед на лицето си. Под окото й вече се е образувал голям оток. Мисля, че трябва да я закараме в болницата, за да я снимат на рентген.

— Не, добре съм. Не се нуждая от рентген.

— Не можем да ви заставим насила да дойдете с нас — рече Дел, — след като отказвате по-нататъшно лечение. Но ако ви прилошее, започне да ви се повръща и сте замаяна, веднага ни се обадете, разбрахте ли?

— Да, ще ви се обадя.

— Може ли да ви попитам нещо? Какво е да откриеш труп в колата си? Аз сигурно щях да получа инфаркт — призна си Дел. — Двамата с Бари стигнахме до заключението, че нямате нищо общо с убийството, защото, ако имахте, нямаше да се обадите на 911, нали?

— Не изглеждате много добре, май доста ви боли — намеси се Бари.

— Само малко главата, това е всичко, добре съм… Пък и не ми се иска да вземам успокоителни, които само ще притъпят гнева ми. Кълна се в небесата…