Джули Гарууд - Танц в сенките

— Стига, стига, не бива да се разстройвате — загрижено я изгледа Бари. — Особено след подобен удар.

Дел даде знак на Бари да приближи.

— Ако зависеше от Маги Хейдън, тя, без въобще да се замисли, ще я предаде на шериф Рандал и брат му.

— Да, едва ли ще си изгуби съня заради този случай — съгласи се шепнешком Бари.

— Коя е Маги Хейдън? — попита Джордан. Опитваше да види какво става между шефа на полицията и братята Дики, но медиците ги закриваха.

— Ето я там. Тя е шеф на полицията — осветли я Дел. — Двамата с шериф Рандал имаха вземане даване. Нали се сещате за какво говоря? Всички в града знаят, че той я уреди на тази работа.

— Иначе никога нямаше да я назначат — измърмори Бари. — Тя няма нужната квалификация. Само защото е била полицай в Бърбън, не означава, че трябва да я направят шеф на полицията в Серенити. Но след като тук нищо не се случва, предполагам, че на хората им е все едно дали си разбира от работата или не. — Той премести клечката за зъби в другия ъгъл на устата си и приклекна пред Джордан. — Това е отплата — прошепна мъжът. — Тя искаше работата, а Ранди й беше длъжник, след като се ожени за друга и я остави на сухо.

— Откога е шеф на полицията? — поинтересува се Джордан.

— Около година — отвърна Дел.

— По-скоро от две — уточни Бари.

— Не се оставяйте външният й вид да ви заблуди. Тя е много по-корава, отколкото си мислите. Може да бъде истинска пепелянка.

Джордан надникна зад Дел, за да я огледа. Шефката на полицията имаше дълга изрусена коса и се бе наплескала с грим толкова много, че спокойно можеше да работи в цирка.

— Да те назначат за шеф на полицията е голяма работа тук. В Серенити сякаш времето е спряло. В полицейския участък има само един компютър, а всички обаждания на 911 минават през управлението в Бърбън.

— Вече се чувствам много по-добре — рече Джордан. — Освен това ми писна да седя на земята и да наблюдавам всичко отстрани. Моля ви, помогнете ми да се изправя.

Бари я вдигна, но не я пусна. Настоя, че трябва да поседне върху задната броня на линейката.

— Ако ви се завие свят, облегнете се на мен.

Странно, но не се чувстваше замаяна. Само лицето й пулсираше болезнено там, където я бе ударил един от тези двама братя. У нея се надигна гняв и тъкмо се канеше да попита медиците кой от двамата мъже е Джей Ди, когато Дел я изпревари:

— Слушайте, ако шефката на полицията реши да ви предаде на шерифа, кажете, че ще ви водим в болницата, за да ви снимат на рентген. Съвсем приятелски ви съветвам да стоите по-далеч от онези двамата.

— Добре — съгласи се тя. — Бяхте много мили с мен и аз го оценявам — добави. — Знам, че случилото се изглежда подозрително, а и аз не съм от този град…

— И в колата ви има труп — напомни й Дел.

— Да — кимна Джордан. — Но съм невинна. Не съм убила никого и ви уверявам, че никой не е бил по-изненадан от мен, когато отворих онзи багажник.

— Обзалагам се, че е било така. Между другото името ми е Дел. А той е Бари.

— Аз се казвам Джордан Бюканън и…

— Ние знаем коя сте. Шефката на полицията вече извади шофьорската ви книжка от портфейла ви — информира я Бари. — Прочете името ви на глас. Не си ли спомняте? Дел, може би наистина трябва да я заведем да й направят рентгенова снимка.

Джордан нямаше представа, че някой вече бе ровил в чантата й и бе извадил документа й за самоличност. Дали е била в безсъзнание? Може би само е била зашеметена. Точно това имаше навика да я пита майка й, когато направеше нещо, което не одобряваше. „Да не би да си зашеметена?“

— Нямам нужда от рентген — за втори път ги увери тя. — И не съм направила нищо нередно.

— Да изглеждаш виновен и наистина да си виновен са две различни неща — дълбокомислено отбеляза Дел.

Свали стетоскопа от врата си и го подаде на Бари.

— Мисля, че ще се оправите — прошепна Бари, докато го сгъваше и прибираше в метален калъф. — Хейдън знае, че не сте били в Джесъп Каунти и че не сте замесена в случая. Има свидетел. А с този свидетел ще й бъде доста трудно да ви предаде на братята Дики.

— Пак може да го направи — предположи Дел.

— Не, не може — възрази Бари. — Не и с наличието на свидетел. Една жена е излизала от магазина и е видяла всичко. Тя също се е обадила на 911 и е казала на оператора какво е видяла и как Джей Ди е ударил госпожица Бюканън без никаква провокация от нейна страна. Каза, че Джей Ди изскочил от колата си, сякаш го преследвал рояк оси, измъкнал телефона от ръката й и здравата я халосал.