Джули Гарууд - Танц в сенките

— Ще ти бъда много благодарен. Обаждах се няколко пъти на специалистите в Бърбън, но тях ги мързи да дойдат дотук.

Той беше толкова мил с нея, като й позволи цял ден да виси в ресторанта му, че това бе най-малкото, което можеше да стори в отплата. Джордан грабна торбата си и го последва в кухнята. Офисът на Джафи се помещаваше в малка стаичка до задната врата. По днешните стандарти компютърът беше истинска антика. Целият бе опасан с разни кабели, повечето от които не бяха необходими.

— Е, какво мислиш? — попита Джафи. — Ще можеш ли да я спасиш и да я накараш отново да работи?

— Нея?

— Понякога наричам компютъра Дора — срамежливо си призна мъжът.

Тя не се засмя. Лицето му бе поруменяло и Джордан разбра, че той се срамува, задето мислеше за машината като за човек.

— Нека видя какво мога да направя. — Реши, че има достатъчно време, за да се върне в застрахователната агенция и да довърши преснимането на документите от последната кутия. Не бяха останали много, така че дори и да затвореха, можеше да свърши утре сутринта.

Джафи се върна към работата си в кухнята, а тя се зае с компютъра. Прегледа всички кабели, изхвърли два от тях, а след като разгада за какво служат останалите два, ги превключи. След това не й беше нужно много време, за да стартира компютъра. После провери инсталираните програми. Всички бяха стари. Джафи се бе опитал да пусне три различни от тях и всички бяха сгрешени. Ако разполагаше с повече време и подходящото оборудване, щеше да му напише нова програма. Щеше да го стори с удоволствие. О, боже, какво говореше това за нея? Изруга и се закле, че никога няма да дава имена на компютрите и да гледа на тях като на човешки същества.

След като не можеше да инсталира нов софтуер, реши да се опита да опрости съществуващия.

Когато Джафи надникна, за да провери какво става, с огромна радост установи, че екранът отново е син.

— Отново работи! О, слава богу! Но какви са тези неща, които пишеш?

Щеше да й отнеме твърде дълго време, за да му обясни.

— Просто двете с Дора си бъбрим. Когато свърша, ще ти е много по-лесно да пускаш програмата.

След като и последният посетител си тръгна в осем и половина, Джафи затвори ресторанта и седна при нея, за да му обясни промените, които бе направила.

Отне й още един час, за да му покаже как да работи с компютъра. Той си водеше бележки върху малки листчета, които залепи върху стената. Тя вече беше въвела своя имейл в списъка с адресите, за да може да й изпраща писма, ако изникнат някои въпроси, но Джафи я помоли да му даде номера на мобилния си телефон, само за всеки случай, ако не може да се оправи с електронната поща.

Тъкмо когато реши, че е свършила, Джафи й връчи списък с имейл адреси и я помоли да ги вкара в адресника. Илай Уитакър беше начело на списъка. Следващият беше Дейв Тръмбо. Тя се усмихна, когато прочете адреса му. Опасният търговец Дейв. Добави го без коментар и мина на следващия.

След като свърши, Джафи настоя да я придружи до мотела.

— Знам, че не е далеч, а и улиците са осветени, но въпреки това настоявам да те изпратя. Пък и без това искам да се поразтъпча.

Навън все още беше горещо, но след залеза на слънцето температурата бе поспаднала. Когато стигнаха до алеята за коли, водеща към входа на мотела, Джафи й пожела „лека нощ“ и си тръгна.

Джордан влезе във фоайето с намерението да се отправи веднага към стаята си. Наоколо бе пълно с жени.

Амилия Ан се спусна към нея.

— Толкова се радвам, че успя.

— Моля? — не разбра Джордан.

— На рецепцията седеше Канди, дъщерята на Амилия Ан. Тя бе отпечатала името на Джордан върху розово картонче и стана, за да го закрепи на рамото й.

— Много се радвам, че можеш да се присъединиш към нас — въодушевено избъбри Амилия Ан.

— Към какво да се присъединя? — попита Джордан, усмихвайки се на наобиколилите я жени.

— Устройвам прощално женско парти на Чарлин. Спомняш си Чарлин, нали? — додаде шепнешком Амилия Ан. — Тя ти позволи да преснемеш документите си в застрахователната агенция, където работи.

— Да, разбира се. — Джордан огледа усмихнатите женски лица, за да открие Чарлин. — Много мило, че ме каниш, но не бих искала да се натрапвам.

— Глупости — махна с ръка Амилия Ан. — Всички ще се радваме да се присъединиш към нас.

Джордан понижи глас:

— Но аз нямам подарък.

— Това може лесно да се уреди — отхвърли протеста й Амилия Ан. — Какво ще кажеш да й подариш комплект от китайски порцелан? Чарлин си е харесала един страхотен сервиз. На Вера Уонг.