Джули Гарууд - Танц в сенките

— Изглеждаш учудена — ухили се Джафи. — Тук е по-различно от Бостън. Ние обичаме да мислим, че се държим приятелски, но всъщност сме любопитни. Ще свикнеш, тук всички познават и кътните си зъби. Ето какво ще ти кажа. Когато Дейв докара пикапа на Илай, обезателно ще се отбие да си хапне кейк и аз ще ви запозная. Обзалагам се, че той е чул за перипетиите ти с колата.

— Но нали каза, че той живее в друг град…

— Така е — кимна Джафи. — Живее в Бърбън, но всички в Серенити купуват колите и пикапите си от него. Той има най-добрата автокъща наоколо. Постоянно му казвам да пусне реклама по телевизията, както правят онези градски момчета, но той не ще да го снимат. Предполагам, че се срамува и предпочита да върти бизнес с местните. Често идва в Серенити. Жена му си прави тук прическата и маникюра, така че е осведомена за последните новини от дамите във фризьорския салон.

Джафи най-после зададе компютърните си въпроси и когато Джордан му обясни за какво са различните команди, той изглеждаше доволен. Върна се в кухнята, за да се заеме с приготвянето на вечерното меню, но Джордан продължи да мисли за живота в малкия град. Щеше да полудее, ако живееше в място, където всеки знае какво правят останалите. Сетне се замисли за семейството си и осъзна, че вече го е преживяла.

Шестимата й братя бяха чудесни и тя ги обичаше, но те непрекъснато си пъхаха носа в работите й. Може би професията им ги бе научила да се месят в делата на другите. Четирима от тях бяха от силите на реда, макар че навярно не би трябвало да брои Тео, защото той работеше за Министерството на правосъдието и за разлика от Ник, Дилън и Алек, не ходеше постоянно въоръжен. Бяха свикнали да се ровят в живота на хората, а и откакто се помнеше, винаги знаеха какво правят тя и сестра й. Имаха навика да плашат до смърт момчетата, с които излизаше в гимназията. Джордан се оплакваше на баща си, но без никаква полза. Всъщност подозираше, че той тайно е на страната на братята й.

Големите семейства приличаха на малките градове. Нямаше съмнение в това. Също като шотландските кланове, за които четеше сега. Според изследователския материал на професор Макена, родът Бюканън винаги се е намесвал в живота на другите. Те, изглежда, са знаели до най-малка подробност всичко, което правели онези от клана Макена и всичко ги вбесявало. Не пропускали и най-незначителното нещо. На Джордан не й побираше умът как са успявали да помнят всички вражди.

По цялата маса бяха разпилени листове. Тя се опитваше да разчете някои от бележките, които професорът бе надраскал в полетата. Струваха й се безсмислени — цифри, имена, доларови знаци и други символи, сложени тук-там. Това корона ли беше? Някои от цифрите биха могли да са дати. Дали се бе случило нещо важно през 1284 година?

Чу смеха на Джафи и вдигна глава. Видя го да излиза от кухнята. Един мъж го следваше по петите, понесъл чиния с огромно парче кейк. Сигурно беше Дейв Тръмбо.

Едрият мъж крачеше самоуверено към нея. Имаше сурово изражение, а чертите на лицето му сякаш бяха издялани от камък. Раменете му бяха широки, а съдейки по начина, по който бе облечен — снежнобяла риза, вратовръзка на дискретно райе, тъмносиви панталони, черни мокасини, — заключи, че полага грижи за външността си. Тръмбо беше това, което майка й би нарекла „конте“. Той свали слънчевите си очила и се засмя на нещо, изречено от Джафи.

Мъжът имаше чаровна усмивка, която смекчаваше строгото му лице. Погледна я право в очите, стисна ръката й и й каза, че му е много приятно да се запознае с нея. О, беше много любезен. Нямаше нужда да го пита дали през целия си живот е живял в Тексас. Контето Дейв говореше с характерното тексаско провлачване. Ноа беше роден в Тексас и понякога провлачваше думите, особено когато флиртуваше.

— Джафи ми каза, че сте имали известни неприятности с Лойд и аз много съжалявам да го чуя. Ако искате, бих могъл да поговоря с него. Ето какво ви предлагам да направим, ако все пак откаже да сътрудничи. Бих могъл да изтегля с въже колата ви до Бърбън и някой от моите механици да я поправи и сглоби. Жалко, че не можете да я смените с нова кола. Разполагам със страхотен, съвсем нов шевролет „Събърбан“, на който едва ли някой би могъл да устои.

— Нейната кола е взета под наем, Дейв — напомни му Джафи.

Мъжът кимна:

— Да, знам. Точно затова казах, че е жалко, задето не може да я смени. Трябва да направите оплакване в агенцията, където са ви я дали. Никак не е добре да мамят така хората.