Джули Гарууд - Танц в сенките

— Вие вече погледнахте под капака — остро заяви тя.

Нескриваният й гняв не му направи впечатление. Сигурно бе свикнал да го отблъскват, реши младата жена. Или бе това, или беше стоял прекалено дълго на слънце и мозъкът му се бе спаружил.

— Омъжена ли си, сладурче?

— Дали съм какво?

— Омъжена. Имаш ли си мъж? Трябва да знам на кого да пратя сметката — обясни свалячът.

— На мен.

— Просто се опитвам да бъда дружелюбен. Не е нужно да се държиш грубо.

— Колко време ще отнеме поправката?

— Ден… може би два.

— Добре — любезно рече тя. — В такъв случай ще си вървя.

Той явно не схвана, докато тя не го заобиколи и не отвори вратата на колата.

— Чакай малко. Тръгваш с теч…

— Да, точно така.

Мъжът изсумтя.

— Няма да стигнеш далеч.

— Ще рискувам.

Той мислеше, че тя блъфира, докато не запали двигателя и не даде на заден, за да излезе от сервиза.

— Може би ще успея да го оправя до обяд — избъбри механикът.

— Може би?

— Добре, сигурен съм, че до обяд ще стане — съгласи се той. — И няма да ти взема много скъпо.

Джордан натисна спирачките.

— Колко?

— Шейсет и пет, може би седемдесет, но не повече от осемдесет. Не приемам кредитни карти, а тъй като не си оттук, няма да взема и чек. Ще трябва да ми платиш в брой.

Изкушена от обещанието му, че колата й ще е готова до обяд, Джордан се съгласи и подаде ключовете на Лойд.

Върна се в мотела и се спря във фоайето, за да поговори с Амилия Ан.

— Имам няколко кутии с документи, които трябва да фотокопирам — обясни й тя. — В бакалията близо до Парсънс Крийк има копирна машина, но е доста далеч оттук. Чудех се дали има някъде по-наблизо.

— Ще проверя, докато закусваш. Мисля, че ще мога да намеря.

Дневният бар на мотела „Домашен уют далеч от дома“ беше с големината на гардеробна. Джордан бе единственият посетител. Не беше много гладна и си поръча препечена филийка и портокалов сок.

След малко Амилия Ан дойде да я търси.

— Трябваше само да се обадя на едно-две места — оповести тя. — Имаш късмет. Чарлин от застрахователната агенция на Нелсън има съвсем нова копирна машина. От компанията им я доставили миналата седмица и е на изпитателен срок, така че не ги е грижа колко копия ще направиш, стига да си платиш хартията. Стив Нелсън държи застраховката за този мотел, така че няма нищо против да ми направи услуга.

— Това е чудесно — зарадва се Джордан. — Много благодаря.

— Обичам да помагам, когато мога. Чарлин ми поръча да ти кажа, че машината се зарежда автоматично и скоростта й е доста висока.

Най-после нещата започваха да се нареждат. Застрахователната агенция беше само на три пресечки от мотела, а копирната машина се намираше в отделна стая, така че Джордан нямаше да притеснява Чарлин или шефа й.

Копирната машина се оказа истинска мечта и тя напредваше бързо. Прекъсна само веднъж заради клиент на агенцията — Кайл Хефърминт, който се отби да получи някаква справка. Докато Чарлин я подготвяше, той зърна Джордан и се нагърби с ролята на „комитет по посрещането“ от името на град Серенити. Облегна се на стената и забъбри приятелски, докато Джордан продължи да работи. Кайл беше приятен мъж и тя с удоволствие слушаше разясненията му за историята и политическите нагласи в общността, въпреки че навикът му да повтаря името й и да натъртва думите си с повдигане на едната вежда беше малко дразнещ. След като тя отклони четвъртата му покана да я „разведе наоколо“, Чарлин дойде да я спаси и го изтика от стаята.

До обяд Джордан беше изкопирала две пълни кутии. Олюлявайки се под тежестта им, тя занесе оригиналите в мотелската си стая, после се върна, за да продължи. Пъхна снопче листове в голямата торба при лаптопа, за да може, докато обядва, да ги прегледа.

Беше дванайсет без петнайсет, когато пристигна в сервиза на Лойд. Завари радиатора и почти целия двигател да лежат разглобени на части върху един брезент.

Лойд се бе излегнал върху един метален стол и си вееше със сгънат вестник, но щом я съзря на вратата, захвърли вестника и скочи. Вдигна ръце нагоре, сякаш искаше да се предпази от удар.

— Само недей да избухваш.

Маркучът на радиатора беше завит на колело и оставен в средата на брезента.

— Какво е всичко това?

— Части… всички са от колата ти. Натъкнах се на няколко проблема — продължи Лойд. — Исках да се уверя, че наистина има теч в радиатора, а не е нещо друго, затова свалих маркуча, за да видя дали не се е скъсал — не беше, след това реших да проверя скобата — и тя си беше наред, а накрая прегледах и още две-три неща. И знаеш ли какво, в крайна сметка се оказа, че течът е в радиатора, точно както подозирах от самото начало. Но все пак е по-добре човек да е съвсем сигурен, нали? Няма да ти взема повече пари за допълнителната работа. Едно „благодаря“ ще ми е достатъчно. О, и още нещо — додаде припряно, — ще свърша до утре на обяд, точно както ти обещах.