Джули Гарууд - Танц в сенките

— Има ли някакво конкретно доказателство, че от клана Бюканън са изпратили измамника или са нападнали и разграбили земите на Макена?

— Няма нужда от никакво доказателство — сряза я професорът.

— Без никакво документирано доказателство цялата тази история е просто една приказка.

— Само хората на клана Бюканън биха могли да бъдат толкова коварни и подмолни в желанието си да дискредитират уважаваните Макена.

— Така твърдят Макена. А някога хрумвало ли ви е, че историята би могла да се обърне и Бюканън да са били нападнати от Макена?

Злобното изражение на лицето му красноречиво показваше, че е засегнала болното му място. Юмрукът му се стовари върху масата.

— Аз знам фактите. Не забравяйте, че Бюканън са започнали всичко. Тъкмо те са откраднали съкровището на Макена.

— И какво точно е това съкровище? — попита младата жена. Точно то първо бе събудило любопитството й.

— Нещо много ценно, което по право е принадлежало на Макена — отвърна той. Внезапно се изправи на стола си и я изгледа навъсено. — Май само това ви интересува, а? Смятате, че можете да откриете съкровището… и може би дори да си го присвоите. Е, мога да ви уверя, че вековете са го скрили добре и след като аз не съм го открил, то и вие със сигурност няма да го направите. Зверствата и престъпленията, извършени от Бюканън през вековете, са потулили истината за началото на враждата. Много вероятно е всичко да си остане загадка завинаги и никой да не успее да я разреши.

Тя не проумяваше защо позволява на този неприятен човек да я дразни, но внезапно се изпълни с решимост да защити семейното си име.

— Известна ли ви е разликата между факти и фантазия, професоре?

Разговорът им се разгорещяваше. Двамата едва се сдържаха да не се разкрещят, макар че Джордан се поувлече и нарече клана му с някои доста обидни имена.

Пристигането на вечерята поуталожи страстите. Джордан не можа да повярва на очите си, като видя огромния къс полусурово месо, който сложиха пред професора. До него се мъдреше гигантски печен картоф. Малката порция пилешко в нейната чиния приличаше на детска в сравнение с неговата. Мъжът срещу нея наведе глава и не я вдигна, докато не омете и последната хапка. В чинията му не остана и парченце жила или мазнина.

— Желаете ли още хляб? — спокойно попита тя.

В отговор той бутна панера за хляб към нея. Джордан успя да привлече вниманието на сервитьорката и учтиво помоли за още хляб. От изражението на жената Джордан предположи, че е била свидетелка на целия им спор. Затова й се усмихна, за да я увери, че всичко е наред.

— Явно влагате голяма страст в работата си — направи му комплимент Джордан. Реши, че ако не го умилостиви малко, той може да си тръгне, без да й позволи да види проучванията му и пътуването й дотук щеше да е напразно.

Всичко в Тексас беше голямо, включително храната. Тя зарея поглед над главата на професора, докато той се бе посветил на задачата да погълне до последната трошица огромното парче ябълков пай, покрито с две топки ванилов сладолед.

Един от сервитьорите изтърва чаша. Професорът вдигна глава и забеляза колко е пълно помещението. Сви се на стола си, докато наблюдаваше кой влиза и излиза.

— Нещо не е наред ли? — попита Джордан.

— Не обичам тълпите.

Той отпи от кафето си и каза:

— Записал съм някои данни във флаш драйв. Сложил съм го в една от кутиите за Изабел. Знаете ли какво е флаш драйв? Изабел трябва само да го пъхне в гнездото в компютъра си — продължи професорът, преди тя да успее да отговори. — Това е нещо като диск и може да съхранява голямо количество информация.

Снизходителният му тон я вбеси до крайност.

— Сигурна съм, че тя ще успее да се справи — процеди Джордан.

Той й съобщи цената на устройството и добави:

— Предполагам, че вие или госпожица Макена ще ми възстановите похарчената сума.

— Да, аз ще го направя.

— Сега ли? — Мъжът извади фактурата от джоба си и се взря очаквателно в нея. Очевидно искаше да му плати веднага и тя извади парите от чантата си и му ги подаде. Явно не беше от доверчивите и разсеяни професори. Преброи внимателно банкнотите, преди да ги пъхне в портфейла си. — Що се отнася до проучванията ми… всичко е сложено в три големи кутии. Говорих доста дълго с Изабел и макар да противоречи на здравия ми разум и принципите ми, реших да ви позволя да им направите фотокопия. Тя ме увери, че поема пълната отговорност и аз се осланям на факта, че е Макена. Ще разбера, ако нещо липсва. Имам фотографска памет. Никога не забравям нещо, което съм прочел. — Той млъкна и се потупа по челото. — Помня имена и лица на хора, които съм срещал преди — десет или двайсет години. Всичко е съхранено тук. Важното и маловажното.