Джули Гарууд - Танц в сенките

— Да. Били са презрени негодници.

— Дайте ми пример за нещо, което презрените Бюканън са сторили на светците Макена — язвително го подкани Джордан.

Държанието му се промени мигом щом заговори за проучванията си. За щастие поне не дъвчеше, когато започна урока си по история… или по-точно своя предубеден и изопачен урок по история.

— През 1784 година могъщият леърд 4 4 Шотландски лорд. — Б.пр. Рос Макена изпратил единствената си дъщеря — Фрея, в клана на Мичъл. Тя била обещана за жена на най-големия син на леърд Мичъл, който щял да стане леърд, щом баща му умре. Според моите източници, е имало свирепа атака, докато момичето пътувало към имението на Мичъл.

— От рода Бюканън ли са ги нападнали? — попита Джордан.

Събеседникът й поклати глава.

— Не, не са били Бюканън. Били са нападнати от членове на клана Макдоналд. Леърд Макдоналд е бил против съюза между Макена и Мичъл, тъй като смятал, че така двата клана ще станат прекалено могъщи. Засадата е станала на брега на голямо езеро и по време на сражението красивата девойка Фрея паднала в него.

Той млъкна, изчаквайки реакцията й, и тя побърза да кимне.

— Удавила ли се е? — попита Джордан, чудейки се как „великият“ историк ще припише вината за смъртта й на Бюканън.

— Не, момичето можело да плува, но завалял дъжд и в езерото започнали да се надигат вълни. Внезапно се чул силен вик и един от групата на Макена погледнал към езерото точно навреме, за да види как воин от клана Бюканън издърпва Фрея от водата. Девойката все още била жива, защото размахвала ръце.

— В такъв случай това е една добра история за рода Бюканън — изтъкна Джордан. — Току-що ми разказахте, че един воин Бюканън е спасил живота на тази млада жена.

Професорът свъси вежди.

— Никой повече не видял младата Фрея.

— Какво е станало с нея?

— Онзи Бюканън я е отвел. Ето това е станало. Видял я е, пожелал я и я взел.

Явно професорът очакваше тя да се шокира и едва ли би приел благосклонно смеха й.

— Само един свидетел ли е имало на това… отвличане?

— Един, но достоверен.

— Някой Макена?

— Да.

— В такъв случай би трябвало да се съгласите с мен, че тази история може да е била преувеличена, за да се обвинят хората на Бюканън. Можете ли да ми дадете друг пример… с документирано доказателство? — попита тя, преди той да успее да възрази на предишното й заключение.

— С удоволствие — изсумтя професорът.

За нещастие, в този момент пристигна салатата му и той подхвана историята си, докато вършееше из чинията. Джордан заби поглед в масата, за да не го гледа.

Мъжът набучи лист маруля и заговори:

— Погледнете в учебниците по история и ще прочетете, че през 1691 година крал Уилям III е заповядал всички вождове на кланове да подпишат клетва за вярност до 1 януари 1692-а. Кланът Макена е бил най-почитаният и уважаваният в цяла Шотландия. Като глава на клана, Уилям Макена потеглил през ноември към Инвъреъри, съпровождан от група воини, за да подпишат клетвената декларация. По пътя били настигнати от пратеник, който им съобщил, че кралят е направил промени в текста на клетвата и те трябвало да се върнат у дома, докато не получат по-нататъшна вест. Когато се върнали в земите си, заварили голяма част от къщите опожарени, а добитъкът разграбен или разпилян. Докато успеят да построят отново домовете си и да въведат ред, крайният срок за подписване на клетвата дошъл и отминал… Тогава разбрали, че пратеникът бил измамник и изобщо не е бил изпратен от краля, а срокът за подписване на клетвата за вярност не бил отлаган.

Замълча и й хвърли един от гневните си погледи. О, боже, знаеше как ще продължи историята.

— И? — подкани го Джордан. — Какво се е случило?

— Ще ви кажа какво се е случило. — Мъжът остави вилицата и се наведе напред. — Крал Уилям бил бесен, че кланът Макена не се подчинил на заповедите му. За наказание ги накарал да заплатят огромен данък и да се откажат от голямо парче от земите си. Но по-лошото било, че през следващите десетилетия изпаднали в немилост пред монархията. — Той кимна, взе отново вилицата си и забоде яростно едно доматено колелце. — Няма никакво съмнение кой е изпратил фалшивия пратеник, който предизвикал такъв хаос.

— Нека отгатна. Бил е някой Бюканън?

— Точно така, миличка. Презрените Бюканън.

Беше повишил глас и почти изкрещя името „Бюканън“ в лицето й. Останалите посетители в ресторанта ги слушаха и наблюдаваха. Но Джордан нямаше намерение да обръща внимание на опитите му да направи сцена. Щеше да запази самообладание.