Джули Гарууд - Танц в сенките

— От Бостън — отвърна тя. — Ами ти? Тук ли си отраснал, или си пришълец като Анджела?

— Пришълец съм — осведоми я Джафи и я озари с усмивка. — От един друг малък град, за който едва ли си чувала. Работих известно време в Сан Антонио, където се запознах със съпругата си — Лили. Тя работеше в същия ресторант и нали се сещаш… паснахме си. Женени сме от четиринайсет години и все още си пасваме. Какво е времето в Бостън? И там ли става толкова горещо като тук?

Около десетина минути разговорът продължи да се върти около времето. Джордан не се сещаше за друг, освен може би някой метеоролог, който да се интересува от времето повече от Джафи.

— Имаш ли нещо против да ти отнема няколко минути? — попита накрая той, издърпа стола срещу нея и седна. — Анджела ми каза, че не би имала нищо против да ми отговориш на няколко въпроса около компютрите.

— Нямам нищо против — увери го Джордан.

— Хареса ли ти салатата? Градските момичета много обичат салати, нали?

Тя се засмя:

— Е, аз определено не съм изключение.

Джафи беше много мил мъж и явно бе в настроение да си побъбри.

— За закуска тук винаги е пълно, но на обяд навалицата е наполовина. Истината е, че през летните месеци почти нямам клиенти — дори за вечеря, но с настъпването на есента бизнесът оживява. Тогава съпругата ми ми помага. Наоколо съм прочут с шоколадовия си кейк. По-късно следобед идват доста хора, за да си хапнат по едно-две парчета. Но ти не се тревожи. Вече съм ти заделил от него.

Мъжът се размърда на стола и тя реши, че се кани да стане. Протегна ръка към една от папките си, за да прочете поредната възмутителна история за светците Макена и демоните Бюканън.

Но Джафи нямаше намерение да си тръгва, а само се наместваше по-удобно.

— Шоколадовият кейк е причината да се захвана с това заведение.

Джордан остави папката и се приготви да го слуша.

— „Тръмбо Мотърс“ — поясни събеседникът й. — Или по-точно Дейв Тръмбо. Той е собственик на автокъща в Бърбън, който е на около шейсет и пет километра оттук. Както и да е, той и жена му — Сузан, били на почивка в Сан Антонио и се отбили да вечерят в ресторанта, където аз работех. Тогава бях направил шоколадовия си кейк и той така го хареса, че изяде три парчета, преди жена му да го накара да спре. — Засмя се. — Дейв умира за шоколад, но Сузан не му го позволява често. Тревожи се за холестерола и такива неща. Както и да е — продължи Джафи, — Дейв не могъл да забрави кейка, а определено не му се искало постоянно да пътува до Сан Антонио, който е доста далеч оттук. И знаеш ли какво стори? Направи ми предложение, на което ми беше трудно да откажа. Първо ми разказа за Серенити и как тук нямало нито един свестен ресторант, а после добави, че отишъл при най-добрия си приятел Илай Уитакър — богат собственик на ранчо, който винаги е готов да направи добра инвестиция. Дейв го убедил да ми даде първоначален капитал. Илай е собственик на сградата, но аз няма да плащам наем, докато не започна да печеля достатъчно. Той е, както ние ги наричаме, мълчалив партньор. Рядко преглежда счетоводните книги, а през няколко месеца, когато получавам извлечението си от банката, виждам, че по сметката ми са преведени пари. Не си го признава, но знам, че той или Тръмбо са ги внесли.

— Явно са добри хора — отбеляза Джордан.

— О, да, такива са — потвърди Джафи. — Илай е малко особняк, живее уединено. Тук идва доста често, но не мисля, че е напускал Серенити, откакто преди петнайсет години се е преселил да живее тук. Може би следобед ще се запознаеш с него. Дейв ще му докара новия пикап. Илай всяка година си купува нов пикап.

Джордан помисли, че този път Джафи наистина ще си тръгне, и затова отново се пресегна към папката.

— Дейв е най-добрата ни реклама. Този мъж обожава шоколадовия ми кейк и много хора идват тук само защото им го е препоръчал.

— А „Тръмбо Мотърс“ разполагат ли с добър механик?

— Разбира се. И не само с един. — Джафи се засмя. — Чух, че Лойд ти създал доста неприятности.

Очите й се разшириха.

— Чул си? И кой ти го каза?

— Това е малък град, а хората обичат да приказват.

— И говорят за мен? — Не можа да скрие изненадата си.

— О, да. Ти си най-обсъжданата тема в града. Красива жена като теб много рядко идва тук. При това не се надуваш и си говориш с обикновените хора.

Джордан не разбра за кого говори той. Тя определено не беше красива. И с какви обикновени хора бе говорила? И какво искаше да каже с това обикновени!