Джули Гарууд - Танц в сенките

Обвинителният тон никак не се понрави на Джордан.

— Вече казах, че взех колата от сервиза и не съм отваряла багажника, докато не излязох от магазина.

— А този твой приятел, професор Макена, се е срещнал с теб онзи ден и след два дни е намерен мъртъв. И ти нямаш никаква представа как е станало, така ли?

— Мисля, че имам право на адвокат, ако ще продължавате с въпросите — учтиво отбеляза Джордан.

Хейдън се направи, че не я е чула.

Е, щом е така и аз ще се включа в играта, реши Джордан и започна да се преструва, че не разбира следващите въпроси.

Накрая полицайката спря.

— Мислех, че водим приятелски разговор — рече.

Джордан наклони глава и я изгледа изпитателно.

— Вие ме заключихте в тази килия и записвате всяка моя дума. На мен не ми прилича на приятелски разговор.

— Чуй ме сега. За разлика от братята Дики, мен няма да ме изплашиш с приказки за ФБР и Министерството на правосъдието. Ще имаш адвокат, когато аз ти позволя. Щом си толкова осведомена, значи ти е ясно, че след като отказваш да сътрудничиш, сама се превръщаш в заподозряна в убийство.

Тя изключи касетофона и стана, за да прочете правата на Джордан. Изнесе стола и затръшна вратата на килията.

След час надникна иззад ъгъла и рече:

— Ето ти телефонен указател. Можеш да го прегледаш и да си избереш адвокат. Можеш дори да си го изпишеш от Изтока, момиче, но ще останеш заключена в тази килия, докато не отговориш на въпросите ми. И не ми пука колко дълго. — Подаде й тънката книжка през решетките и прибави: — Извикай ме, когато си готова да се обадиш.

Можеха ли да я пратят в затвора и да я обвинят в убийство? Само ако знаеше приблизителното време, по което професорът е бил убит, можеше да си спомни къде е била тогава и дали някой я е видял. Надяваше се, че не е бил убит през нощта, защото не можеше да докаже, че е била в хотелската стая. Те можеха да заявят, че е изтичала до къщата на професора и го е убила, но в такъв случай как трупът му се бе озовал в багажника на колата й, след като тя е била заключена в сервиза на Лойд? А и какъв мотив би могла да има, за да го убие? Дали щяха да скалъпят някакъв?

Така нямаше да стигне доникъде. Не разполагаше с достатъчно информация, за да си изгради защита… или алиби. Дори не знаеше как е бил убит професорът. Беше прекалено шокирана, за да го огледа добре, когато го бе видяла напъхан в онзи найлонов чувал като някакъв боклук.

Чувстваше се като риба на сухо… или, както би казал Ноа — извън зоната си на комфорт. Всичко това е по негова вина, реши Джордан, защото той й бе изтъкнал колко скучен и еднообразен е животът й. Тя си беше напълно щастлива, докато живееше в неведение по въпроса. А сега се чувстваше безсилна. За да оцелее, тялото й се нуждаеше от храна и вода, но Джордан имаше нужда от компютър и мобилния си телефон. Без високотехнологичните си играчки се чувстваше като изгубена.

Джордан мразеше да е объркана и да не владее положението. Когато излезе оттук… ако изобщо излезе… ще се запише да учи право. Сега нямаше да е толкова уязвима, ако познаваше законите, нали?

Шефката на полицията прекъсна самосъжалението, на което се бе отдала Джордан.

— Ще се обадиш ли на адвокат или не?

— Реших да изчакам брат си.

Полицайката изсумтя.

— Ще продължаваш ли да си измисляш? Просто се опитваш да печелиш време. Много скоро ще ти дойде умът в главата, защото няма да получиш нищо за пиене и ядене, докато не започнеш да ни сътрудничиш. И не ми пука колко време ще мине. Ако се наложи, ще те оставя да умреш от глад — заплаши тя.

— Това законно ли е? — мило попита Джордан.

Хейдън наистина бе зла жена. Мушна пръст в гърдите си и заяви:

— В този град мога да правя каквото си пожелая. Разбра ли? Не съм толкова добра, колкото изглеждам.

Джордан не можа да се сдържи:

— Никой не би си помислил, че изглеждате добра.

Думите й явно засегнаха полицайката. Лицето й почервеня.

— Питам се дали ще продължаваш да си толкова дръзка, ако реша да те предам в ръцете на братята Дики.

Размаха пръст пред лицето на Джордан и тъкмо се канеше да продължи със заплахите, когато Кари я прекъсна:

— Маги?

— Казах ти да ме наричаш началник Хейдън — изръмжа тя.

— Началник Хейдън?

— Какво?

— Дойдоха от ФБР.

— Къде е тя? — попита Ник.

— Това е мое разследване — заяви началник Хейдън. — ФБР няма работа тук.

Ник и Ноа очакваха, че ще си имат работа с компетентен представител на закона. Но грешаха. И нито един от двамата не бе в настроение да се впуска в глупави териториални спорове.