Джули Гарууд - Танц в сенките

— Много ти благодаря. Аз също се радвам да те видя.

Ноа не обърна внимание на сарказма й. Повечето жени, оказали се в подобно положение, щяха да бъдат малко разстроени, помисли си той, но Джордан не беше като мнозинството. Колкото и нещастна да изглеждаше, не губеше дух. Възхищаваше се на куража й.

Той се облегна на стоманената решетка и й се усмихна.

— Искаш ли да излезеш оттам?

— А ти как смяташ? — раздразнено попита тя.

— Ето какво. Ти ще ми разкажеш какво се е случило с хубавичкото ти личице, а пък аз ще те пусна.

Тя докосна предпазливо страната си и потръпна.

— Опитах силата на един юмрук. Ник още ли е там? Не го чувам.

— Не мога да си представя как ще чуеш нещо от писъците на онази жена.

— Как дойдохте толкова бързо? Помислих, че ще изпратиш някакви агенти от местното управление.

— Успях да наема малък самолет, така че не стана нужда да им се обаждам.

— Ник се е качил доброволно на малък самолет? Човек трябва доста да го убеждава, за да се качи на презокеански самолет. Не мога да си представя, че се е съгласил да пътува с малък.

— Не казах, че е било доброволно, нали? Наложи се да го побутна.

Тя беше впечатлена.

— Стана ли му лошо? — попита и се усмихна, като си представи брат си. Щеше да е забавно да го види пребледнял от страх.

— Да, стана му.

Джордан се засмя.

— Толкова съм щастлива, че и двамата сте тук.

Той сви рамене.

— И би трябвало.

Но днес арогантността му не я дразнеше толкова много.

— Какво става там? — попита тя, като чу полицайката да извисява глас.

— Нищо особено. Брат ти просто си бъбри приятелски с шефката.

— Хейдън е добра душичка, нали?

Ноа се засмя.

— Добра е колкото гърмяща змия. Опитва се да опетни името на родния ми щат, но не се тревожи за нея. Ник ще я озапти.

Джордан се изправи и се опита да приглади измачканата си блуза.

— Мислиш ли, че ще можеш да намериш отнякъде ключ и да ме освободиш от тази килия? — попита го със сладък гласец.

— Съвсем скоро — увери я той. — Веднага след като ми кажеш чий юмрук се е ударил в лицето ти.

В този миг иззад ъгъла изскочи Хейдън с вкисната физиономия и ключ в ръка. Отключи вратата на килията, измърмори нещо под нос, което Джордан се престори, че не чу, и рече:

— Беше ми… предложено да седнем и да се разберем с добро. Нали знаеш… да стигнем до дъното на тази мистерия.

Ник стоеше в коридора. Косата на Джордан бе паднала напред и отчасти закриваше лицето й, но когато я отметна назад, той видя синината.

— Какво се е случило с теб? — гневно попита той. — Кой кучи син…

— Всичко е наред — побърза да го прекъсне сестра му, преди да продължи с ругатните. — Аз съм добре, наистина.

Когато се обърна към Хейдън, очите му мятаха гневни пламъци.

— Вие ли сте отговорна за това?

— Разбира се, че не съм аз — тросна се жената. — Дори не бях там, когато е станал предполагаемият инцидент.

— Предполагаем? — Ноа се извъртя рязко към Хейдън.

— Джордан, кой те удари? — попита Ник.

В този момент полицайката отвори вратата. Тя блокираше пътя на Джордан и затова Ноа пристъпи напред, улови младата жена за ръка и я издърпа към себе си.

— Джордан, отговори ми — настоя брат й.

— Казва се Джей Ди Дики. Не знам от какво са съкратени Дж и Ди. Брат му Ранди е шериф на Джесъп Каунти. Двамата бяха заедно в колата на шериф Ранди. Ние се намирахме в Грейди Каунти — доуточни тя.

— Защо типът, който те е ударил, не е арестуван?

— Опитах се да повдигна обвинение.

— Какво искаш да кажеш с това, че си се опитала? — гневно продължи да я разпитва Ник.

— Имам предвид, че се опитах. Но тя не ми позволи.

От думите й брат й и Ноа направо онемяха. Досега никога не се бяха сблъсквали с подобна некомпетентност.

Всички се изсипаха във външния офис. Тъй като нямаше достатъчно столове, нито място, се скупчиха около бюрото на помощничката. Джордан забеляза, че Кари се опитва — без особен успех — да привлече вниманието на Ноа.

Маги Хейдън заобиколи нежеланата групичка, задръстила участъка й, приседна на края на бюрото си и затупа нетърпеливо с крак, докато слушаше разговора.

— Ще го доведем тук — обеща Ноа.

— Къде точно беше арестувана? — попита Ник.

— На три пресечки оттук.

— Тя никога не е била арестувана! — подвикна Хейдън.

— Тогава защо ме заключихте в килията? Спомняте ли си какво ми казахте? Че няма да ми дадете нито да ям, нито да пия, докато не отговоря на въпросите ви. Освен това добавихте, че въобще не ви пука… дори да умра от глад.