Джули Гарууд - Танц в сенките

— Значи убиецът е бил в непосредствена близост — отбеляза Ноа.

— Престъпление от страст — продължи партньорът му. — Използвано е въже. Чадик каза, че са открити влакна в кожата.

— Изисква се доста сила, за да удушиш някого. Съмнявам се, че Джордан притежава такава сила. Дори да го е издебнала отзад и отчитайки елемента на изненада…

— Никого не съм удушила.

— Случайно да си видяла врата му? — попита Ник. — Да си забелязала някакви синини или петна?

— Не, не съм.

— Беше ли с контактните лещи? Могла ли си да видиш…

— Да, бях с лещите. Виждах съвсем ясно.

— Тогава как си могла да не забележиш…

— Виж — прекъсна го сестра му с нарастващо раздразнение, — бях прекалено заета да отбелязвам, че е увит в найлон като сандвич. О, боже, никога повече няма да ям нещо, увито в целофан.

— Джордан, стегни се — сгълча я брат й. — Сега не е време да се поддаваш на емоции. Знам, че в момента си разстроена…

— Разстроена? — Тя се оттласна от ръба на бюрото и пристъпи към него. — Разстроена е твърде меко описание на това, което изпитвам в момента.

Той вдигна ръка.

— Успокой се. Просто се опитвам да събера колкото е възможно повече информация, преди адвокатът ти да е пристигнал. Иска ми се да се съсредоточиш малко повече…

Тя направи още една стъпка към него.

— А знаеш ли какво искам аз? Иска ми се да се бях обадила на Тео.

Ноа сграбчи ръката й и я дръпна назад.

— Но не си се обадила на Тео. Обади се на Ник. Поеми дълбоко дъх, става ли?

Накара я да седне на бюрото.

— Как предлагаш да постъпим с нея? — попита той, сочейки към Хейдън. Жената крачеше из тесния кабинет, докато говореше по телефона. — Мисля, че трябва да я заключим и да изхвърлим ключа.

— Джордан? — прошепна името й Кари.

— Да, Кари?

— Не бива да се гневиш на брат си. Иска ми се и аз да имам брат, който да ми се притече на помощ, когато изпадна в беда. Аз имам брат — побърза да уточни тя. — Той караше колата, с която трябваше да избягаме. Но не успя да се измъкне. И него го заловиха.

Джордан не знаеше какво да каже и затова само кимна.

— След като ми помогна с този глупав компютър, искам и аз да ти помогна. Знаеш ли, че Маги… искам да кажа, началник Хейдън… преди време живееше с шериф Ранди Дики? Всички в града смятаха, че двамата ще се оженят. Тя също, но той се ожени за друга. И знаеш ли какво още чух? Чрез жена си шериф Ранди имал връзки с хората от градския съвет и той е издействал от тях да назначат Маги за шеф на полицията, за да се премести тук, в Серенити. Чух също, че е била уволнена от предишната си работа. — Момичето закри устата си с ръка и заговори шепнешком, сякаш споделяше интимна тайна: — Още тогава била голяма злобарка и правила големи услуги на братята Дики. — Смигна и продължи: — Помогнала им е да се измъкнат от много каши. Поне това съм чула.

— А заместникът й? Той що за човек е?

— О, той изобщо не прилича на нея. Него би трябвало да направят шеф. Има голям опит и много по-дълго е работил в полицията. Чух, че си търсел работа и искал да напусне Серенити.

— Не се и съмнявам. Сигурно е ужасно да се работи с нея.

— Бих могла да го открия, ако искаш.

— Наистина ли?

— Сигурна съм, че ще успея. Заместник-началник Дейвис е малко твърдоглав за някои неща, но е почтен човек и доколкото знам, единственият мъж в този град, който спи със собствената си жена. Той се отнася към мен като към човешко същество.

— Искаш ли Кари да се обади по телефона и да ти помогне да откриеш заместник-началника? — обърна се Джордан към Ноа.

— Би било много любезно от нейна страна — отвърна Ноа и озари с усмивка младата жена.

Кари не помръдна. Седеше като омагьосана на стола и се взираше в Ноа. Джордан я потупа по рамото.

— Той каза, че би било много любезно.

— Какво?

— Би било много любезно от твоя страна, ако откриеш Дейвис.

— О… добре. — Без да откъсва поглед от Ноа, Кари вдигна слушалката на телефона в другия край на бюрото и я притисна към ухото си. Кабелът беше твърде къс и телефонът полетя от мястото си, като събори кутия със сода и голяма купчина папки, които полетяха към пода. — По дяволите! — извика тя, скочи и се впусна да разтребва. — Толкова съм глупава.

Ноа се наведе, за да й помогне.

— Не, не си. Подобни инциденти се случват на всички.

— Особено на мен — промърмори младата жена. Грабна книжна салфетка от кутията и започна да попива разлятата сода. — Ужасно ме е срам. Сигурно приличам на сварен омар. Усещам, че цялото ми лице гори.