Джули Гарууд - Танц в сенките

— Може ли да дойда с теб? — с надежда попита Джордан.

— Не виждам защо да не може. Съмнявам се, че Джо ще има нещо против. Детективите от Бърбън вече са огледали мястото, но не са намерили нищо важно. Кажи ми, какво ти е мнението за професора?

— Предполагам, че искаш да чуеш истината.

— Да, искам истината.

— Той беше отвратителен, груб, предубеден и нетърпящ друго мнение досадник.

Той се засмя.

— Май си доста изчерпателна.

— Изобщо не преувеличавам — настоя тя.

След това му разказа за мъчителната вечеря, която бе принудена да изтърпи, наблягайки на противните маниери на професора по време на хранене.

— Доколкото разбрах, ти си спорила с него, така ли е било?

— Кой ти каза?

Сервитьорката в ресторанта споменала пред Джо, че си крещяла, а той го сподели с мен.

— Не съм крещяла. О, почакай. Да, крещях. Искам да кажа, повиших глас. Макар че не съм крещяла. Професорът обиждаше ужасно всички Бюканън и аз се почувствах длъжна като представителка на рода да защитя доброто ни име.

— Не мислиш ли, че малко си се поувлякла?

— Не, не мисля. Ще ти прочета откъси от проучването му, за да можеш сам да прецениш. Тенденциозното му проучване — почувства се длъжна да добави.

Анджела донесе вечерята им и ги остави сами да се насладят на храната. Ноа не скри учудването си колко е вкусно.

— Джафи би могъл да има голям успех навсякъде — отбеляза той. — Чудя се какво го задържа в Серенити.

— Шоколадовият кейк.

— Какво?

Докато се хранеха, тя му разказа историята. Освен това спомена, че Тръмбо от „Тръмбо Мотърс“ и Уитакър, богатият собственик на ранчо, се отбили да кажат „здрасти“ на Джафи и хапнали кейк с нея.

— „Здрасти“? — повтори Ноа. — Сладурче, от колко време си в Серенити?

— Два дни.

— Тогава какво е това „здрасти“?

— Приспособявам се, към обстановката. И не съм ти сладурче — натърти Джордан.

Той поклати глава и се усмихна.

— Доста сме дръзки, а?

Анджела разчисти чиниите, напълни чашите им и отново седна на масата. Джафи явно нямаше никакво намерение да остава по-назад и не след дълго също се присъедини към компанията.

— Вечерята беше чудесна — похвали го Джордан, а тъй като Ноа не каза нищо, го срита под масата.

Той си спомни добрите маниери и енергично се включи към хвалебствията, но не гледаше към Джафи. Погледът му бе насочен към вратата. Ресторантът бързо се пълнеше с местни жители, а Ноа никак не обичаше тълпата. Облегна се небрежно назад, премести се по-близо до Джордан, а ръката му се отпусна нехайно върху оръжието. Беше готов за всичко. За запознанства или за линчуване.

Джордан забеляза колко е напрегнат и отпусна ръка върху бедрото му.

— Здрасти, Джордан! — провикна се млада жена.

— Здрасти, Канди — усмихна се Джордан.

— Здрасти, Джордан.

— Здрасти, Чарлин.

— Здрасти, Амилия Ан.

И така нататък. Тя се поздравяваше с всеки мъж или жена, които идваха при тяхната маса. Не след дълго се оказаха заобиколени от внушителна тълпа.

— Спомняш си Стив, нали? — попита Чарлин. — Моя шеф от застрахователната агенция.

— Разбира се. Радвам се да те видя отново, Стив.

— Джордан, китайският порцелан е страхотен. Много ти благодаря — продължи Чарлин.

— Няма защо. Радвам се, че ти е харесал.

Ноа я смушка.

— Китайски порцелан? — прошепна.

Тя му се усмихна.

— На Вера Уонг.

Джафи обърна стола си към него и го възседна към облегалката.

— Добре, проявихме достатъчно търпение. Искаме да узнаем какво се е случило.

— Вече чухме какво е станало. Всички в града само за това говорят — обади се Анджела, — но искаме да го чуем от теб. Какво е да видиш труп?

— Било е отвратително — отвърна Канди вместо Джордан.

Въпросите заваляха от всички страни. На Ноа му беше забавно, че дори не се налагаше Джордан да обяснява. Винаги имаше един или двама от групата, които вече знаеха отговора и услужливо го съобщаваха.

Телефонът на Ноа иззвъня по средата на импровизираната пресконференция. Всички млъкнаха, за да чуят какво казва.

— Джордан, остани тук — рече той след няколко секунди. — Агентът на ФБР е отвън с колата. Ще се върна след минута.

Чарлин го изчака да излезе и отбеляза:

— Той е много красив мъж, нали?

— Приятел е на Джордан — обяви Анджела.

— Специален приятел ли? — поиска да узнае Амилия Ан.

Жените я погледнаха с очакване.

— Само приятел — увери ги Джордан.

— Ще останеш да пренощуваш, нали? — попита Амилия Ан.