Джули Гарууд - Танц в сенките

— Да.

— А той ще остане ли?

— Да — потвърди Джордан.

Амилия Ан не се предаваше.

— В твоята стая или някъде другаде? — попита шепнешком.

— Някъде другаде.

— Но в моя мотел, нали?

— Предполагам… ако има свободна стая.

— Ето какво ще направя — рече Амилия Ан. — Ще побутна нещата, защото имам свободни стаи.

— Как ще побутнеш нещата?

— Ще го настаня в съседната стая, която има междинна врата с твоята.

Чарлин смигна на Джордан:

— Ти ще решиш дали да я оставиш отключена.

— Чарлин! — прошепна многозначително Канди. — Той може да се вижда с някоя друга… искам да кажа, сериозно.

По-точно с още десетина, помисли си Джордан.

Чарлин я смушка игриво с лакът.

— Колко жалко, че Кайл Хефърминт не е тук. Тази сутрин прояви доста голям интерес към теб.

— Хей, момичета, ако смятате, че сте засрамили достатъчно Джордан с глупавите си приказки кой къде ще спи, бих искал да узная какво се е случило, когато Маги Хейдън е била уволнена. — Въпросът бе зададен от Кийт, годеника на Чарлин.

Всички имаха различни версии.

— Твоят приятел, агентът от ФБР, обещал на Джо Дейвис, че ще остане — обади се отново Кийт.

— И защо му е обещал? — поинтересува се Чарлин.

— Джо го помолил да огледат къщата на убития. Тъй като има голям опит и всичко останало, Джо смята, че може да притежава шесто чувство или пък да открие нещо в къщата, което да му помогне да залови убиеца.

Амилия Ан направи ужасена гримаса.

— Не вярвам, че някой в Серенити може да е убиец. Който и да е умъртвил онзи мъж, трябва да е бил външен човек. Ние тук сме твърде дружелюбни, за да искаме нечия смърт.

— Ами след като сме толкова дружелюбни, не мислиш ли, че е странно, дето никой от нас не познава този тип Макена? — попита Джафи.

— Това е, защото е бил доста саможив — заяви Кийт. — Чух, че наел къща на около километър и половина.

Джафи кимна.

— Никога не е идвал да се храни тук, нито веднъж. Дори не се е отбивал да опита от кейка ми.

— Джордан ми каза, че бил преподавател.

— Ти копира ли всички онези документи? — обърна се Джафи към Джордан.

— Не. Остана ми още една кутия.

— Сега, след като този тип е мъртъв, можеш просто да вземеш кутиите, нали? — попита Канди. — Той няма да си ги поиска.

Джордан поклати глава.

— Изследователският материал сега е част от разследването, както и от наследството на професор Макена. Не бих могла да взема кутиите със себе си.

— Може да прочетеш останалите документи тази нощ — предложи Джафи.

Колко мило от негова страна, че е толкова загрижен за работата й, помисли си Джордан. Макар да се съмняваше, че тази нощ ще може да прочете кой знае колко. Беше уморена от дългия и напрегнат ден и предполагаше, че ще заспи в мига, в който положи глава върху възглавницата.

Ноа се върна в ресторанта, но бе спрян от Стив Нелсън и още един мъж. Говореше главно Стив, и то толкова ентусиазирано, че Джордан се зачуди дали не се опитва да продаде на Ноа някоя застраховка. От време на време агентът кимаше. Скоро около него се скупчи малка групичка и дискусията изглеждаше доста оживена. Тя чуваше откъслечни въпроси, с които бомбардираха Ноа, както и доста предположения. Той имаше спокоен вид и търпеливо изслушваше всички мнения. По някое време погледна към нея и й се усмихна. Очевидно в Серенити от години не бяха ставали свидетели на подобно вълнуващо събитие. Освен това й стана ясно, че Ноа проявяваше голямо разбиране. Те искаха да говорят, а той нямаше нищо против да слуша.

Добрите граждани на Серенити продължиха да обсъждат събитията, разтърсили спокойния им град, но след час Ноа се извини и настоя двамата с Джордан да тръгват. Навън ги посрещна все още задушният и горещ тексаски нощен въздух. Ноа включи климатика в новата им кола, а Джордан нададе възторжени възгласи във възхвала на работещото чудо.

Откри чантата си на задната седалка и се пресегна да я вземе. Обърна се отново за лаптопа, но той не беше там. Погледна на пода зад гърба си. Никакъв лаптоп.

— О, не! — изпъшка тя.

— Какво не е наред? — попита Ноа.

— Лаптопа ми го няма. — Обърна се и погледна под предната седалка. — Сутринта беше в колата, която бях наела.

— Видя ли някой да го взема, докато си била пред магазина? — попита я той.

— Не, когато шефката на полицията Хейдън ме отведе в полицейския участък, не ми позволи да взема нищо от колата.

— Утре ще проведем няколко разговора и ще го намерим — увери я Ноа.