Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— А сега какво според теб смятам да направя?

Макар че не беше очаквал отговор, той се разочарова, задето тя не извика. Но щеше да изпищи, щом веднъж се заемеше да поработи с нея. О, да, знаеше как да получи онова, което искаше. Той все още беше господарят. Заби ножа в лявата й ръка и се изкиска доволно, когато тя изпищя. Бликналата кръв се стече по ръката й и това го наелектризира. После отново я прободе.

— Браво, моето момиче, продължавай да пищиш — насърчи я той, а гласът му зловещо изтъня. Звучеше налудничаво. — Искаме Николас да те чуе.

Старк клекна и зачака. Насочи дулото на пистолета към отворената врата и притисна раменете й към себе си. Държеше главата си приведена зад нейната, надничайки към вратата. Отново я поряза, просто за забавление, но този път тя не извика. Тогава опря върха на окървавения нож в шията й.

— Опитваше се да бъдеш смела, а, Лорен? Когато искам от теб да пищиш, за бога, ще пищиш.

Чу я как изскимтя и се усмихна.

— Не се вълнувай. Няма да застрелям веднага „мулето“. Искам той да наблюдава как те убивам. Зъб за зъб — напевно изрече Старк. — Защо ли се бави толкова много тоя Николас? Какво ли е намислило това момче? Може би се опитва да се промъкне през кухненската врата. Е, няма такава.

Ако не говореше, Старк щеше да чуе лекото проскърцване над главата си. Ник беше влязъл през прозореца на спалнята. Клонът на дървото се счупи точно когато той се вкопчи в перваза на прозореца, но шумът бе заглушен от тупурдията в хижата.

Вратата на спалнята беше отворена и Ник изпълзя напред. Видя Лорен и Старк под балкона, в средата на стаята, обърнали лица към входната врата. Държеше единия пистолет в ръка, а „Глокът“ бе затъкнат в колана му.

Можеше да стреля право в това копеле, но ако куршумът преминеше през тялото му, щеше да улучи Лорен. Не биваше да рискува. Не бе възможно и да слезе по стълбите, Старк щеше да го види. Какво трябваше да направи, по дяволите?

Лорен вдигна очи и видя сянката на тавана, която се придвижи съвсем леко. Тя разбра, че Николас е на горния етаж. Беше само въпрос на време мъжът зад нея също да забележи сянката.

— Защо правиш това, Джъстин?

— Млъкни! Трябва да се ослушвам за колата, да чуя как „мулето“ пристига.

— Ти действаше прекалено бързо. Той може да не е видял пикапа ти и да е завил на север вместо на юг.

Старк се ослуша да чуе стъпки по настланата с чакъл пътека отвън.

— Да, аз бях бърз, нали така? — усмихна се доволно той. — Едно „муле“ не може да ме надхитри.

— Какво означава „мулетата“? Агентите от ФБР ли?

— Да — отговори той. — Ти си много умно момиче?

Трябваше да го кара да продължава да говори. Да се съсредоточи върху казаното от нея, за да не погледне нагоре.

— Не съм умна колкото теб. Но защо избра мен? Защо ме мразиш?

Той прокара палец по лицето й. Гумената ръкавица беше студена.

— Стига с тези приказки, не те мразя — загука нежно той. — Но аз съм Разбивачът на сърца. Разбивам сърца.

— Но защо избра мен? — настоя тя.

Лорен продължаваше да гледа нагоре как сянката бавно пълзи напред.

— Сега въобще не става въпрос за теб — призна си той. — „Мулето“ уби жена ми, а после взе да се фука с това по вестниците. О, да, точно това направи. Цялото време и енергия, които изразходвах за нейното обучение, отидоха на вятъра. Тъкмо тя стана достойна. Аз търсех съвършенство и тя почти го постигаше. Да, беше почти съвършена. Тогава Николас я уби. Те го нарекоха герой, а той съсипа живота ми. Казваха, че е страхотно умен. Аз не можех да понеса това, нали така? Трябваше да докажа на света, че аз съм Господарят.

Тя потръпна от омразата в гласа му. Не беше необходимо да му зададе друг въпрос. Той явно сам щеше да й обясни всичко. Сега думите излизаха по-бързо от устата му. Искаше да й се похвали, че е надхитрил „мулетата“.

— Когато прочетох статията във вестника и разбрах кой е убил жена ми, аз трябваше да му отмъстя. Не разбираш ли? Бях принуден да го направя. В онази статия споменаваха и за брат ти и аз поисках да узная повече за отец Том. Прочетох, че той и Николас са били първи приятели още от детските си години. Отначало смятах да убия Том, а после да преследвам семейството на „мулето“, но сетне си помислих: защо да давам на Николас семейно преимущество? Холи Оукс беше идеалният град за онова, което бях намислил. Така приятно е изолиран. Направих моите проучвания, открих всичко каквото можах за Томи и представи си само колко се зарадвах, когато разбрах за теб.