Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Ник отказа да изостави Лорен. Но не го направи особено дипломатично, тъй като страхът го караше да се държи войнствено и враждебно. Ала не съзнаваше, че се е изправил срещу един също толкова войнствен човек. В продължение на дванайсет години доктор Бенчли бе работил в Лос Анджелис в приемна за много тежки спешни случаи. Всичко това му беше добре познато. Нищо не можеше да го стресне, нито дори един въоръжен агент на ФБР с налудничав поглед.

Томи се намеси и избута Ник от кабинката, преди да е избухнал.

— Остави го да я прегледа — каза той. — Той е добър лекар. Ела да седнем в чакалнята. Ако си близо до вратата, ще можеш да виждаш завесата.

Ник се съгласи, но не можа да седне, крачеше нервно напред-назад.

— Защо не отидеш горе да почакаш — предложи Ник. — Накарай сестрата да ми изпрати съобщение на пейджъра, когато Ноа излезе от операционната. Искам да поговоря с лекаря.

— След минутка ще се кача — обеща Томи. — Но искам да остана тук, докато Бенчли прегледа Лорен.

— Томи, аз едва не я убих, мътните го взели. Психопатът я беше приковал към себе си с опрян нож в гърлото. Никога през живота си не съм бил толкова изплашен. Една секунда. Толкова щеше да му отнеме да й пререже артерия. И всичко е по моя вина. Трябваше да се досетя.

— Да се досетиш за кое?

Ник не му отговори веднага. Той преживяваше отново онези ужасяващи мигове, когато бе изпълзял на балкона и бе видял Лорен в ръцете на Старк.

— Трябваше да проумея какво става, преди той да е имал шанс да я отвлече. Поради моята непредвидливост Лорен едва не изгуби живота си, а Ноа беше прострелян.

Томи никога не беше виждал Ник толкова разстроен.

— Престани да се самобичуваш и ми кажи какво стана. Какво е трябвало да проумееш?

Ник потърка челото си и се облегна на стената. Погледът му беше отправен към завесата. Той му разказа всичко и когато приключи, на Томи му се наложи да седне.

— Боже мой, можеше да ви убие и двамата. — Той тежко въздъхна и след това се изправи. — Нали знаеш, че щях да ти кажа, ако смятах, че си се провалил.

— Може би.

— Но ти не си се провалил — натъртено каза Томи. И Пит не е проумял какво става. Ти си вършил работата си, защити сестра ми и спаси живота й.

— Тя сама си помогна. Аз нахълтах, въоръжен до зъби, а тя закова онзи кучи син с безопасна игла. Заби я направо в окото му.

Томи потръпна.

— Дълго ще сънува кошмари.

Една медицинска сестра дойде да извика Ник, агент Уесън го търсел по телефона. Томи остана в чакалнята. Случайно погледна надолу и едва тогава осъзна, че все още е облечен с белите одежди, просмукани с кръвта на Ноа.

— Уесън е открил детонатора. Бил е монтиран в ключ за гаражна врата — каза Ник, когато се върна.

— Ами бомбата?

— Абатството е отцепено, а звено от сапьори пристига с хеликоптер.

— Знаеш ли какво, Ник, имаме късмет, че никой друг не е ранен.

Той се стараеше да отвлича вниманието му, защото усещаше, че търпението му вече е изчерпано. Не искаше да връхлети в кабинета за прегледи.

— Защо толкова се бави тоя доктор?

— Преглежда я внимателно.

— Ти си дяволски спокоен.

— Единият от нас трябва да е спокоен.

— Ако бях на твое място и моята сестра беше там вътре, щях направо да се побъркам.

— Лорен е силна жена.

— Да, силна е, но човешката издръжливост си има граници.

Завесата се разтвори и медицинската сестра, която бе асистирала на доктора, излезе. Отиде до бюрото и вдигна слушалката на телефона.

Докторът остана с Лорен. На четири очи с пациентката неговият подход претърпя коренна промяна. Той беше любезен, мил и нежен. Сложи й обезболяваща инжекция и почисти раната. А след това я покри с марля, за да я предпази, докато пластичният хирург дойде да я зашие. Опипа мястото около лявото й око, но дръпна ръката си, когато тя потръпна от болка.

— Имате огромна синина.

Докторът й каза, че я праща на рентген. Подутината в основата на черепа й го притесняваше и искаше да се увери, че не е получила мозъчно сътресение.

— Ще останете тук за през нощта, за да сте под наблюдение.

Сложи още една лепенка, за да прикрепи по-здраво марлята, и отбеляза:

— Научих какво се е случило в църквата. Имате късмет, че сте жива.

Лорен се чувстваше объркана. Беше й трудно да се съсредоточи. Струваше й се, че лекарят й е задал въпрос, но не беше сигурна в това, а и бе прекалено уморена, за да го помоли да го повтори.

— Сестрата ще ви помогне да облечете болнична нощница.

Къде ли беше Ник? Дали не стоеше отвън заедно с брат й, или си бе тръгнал? Искаше й се той да я вземе в прегръдките си. Помести нозете си и прехапа устни, за да не извика от болка. Имаше чувството, че кракът й гори.