Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Докторът понечи да си тръгне, когато я чу да шепне:

— Струва ми се, че пак кърви. Може ли да ми дадете малко лейкопласт?

Бенчли се обърна.

— Трябва да зашият раната на ръката ви. Нали ви казах, че пластичният хирург е тръгнал насам?

Говореше така, сякаш тя беше дете. После вдигна два пръста и я попита колко са.

— Два — отговори тя, като присвиваше очи срещу миниатюрното фенерче, с което той осветяваше зениците й. — Говорех за крака си — обясни му тя.

Все повече й се гадеше и дълбокото дишане не й помагаше. Бенчли повдигна полата й и видя изцапания й с кръв комбинезон.

Отметна го над коляното и повдигна крака й. Прегледа кървавата рана.

Тя не можеше да я види. Пречеше й полата.

— Просто ми трябва малко лейкопласт — настоя Лорен.

— Да, наистина — съгласи се той. — Но първо ще се наложи да извадим куршума.

Хирургът беше много натоварен тази вечер. След като свали шапката си, той отиде в чакалнята, за да съобщи, че Ноа е в залата за следоперативно лечение. Той увери Ник и Томи, че не е имало никакви изненади или усложнения и че агентът ще бъде добре. После се обърна да си изтърка отново ръцете и да се заеме с Лорен. Докато оперираше крака й, заши и раната на ръката й.

Една медицинска сестра връчи на Томи часовника и годежния пръстен на сестра му. Без да се замисли, той ги подаде на Ник.

Лорен не остана дълго в операционната и за известно време двамата с Ноа бяха в залата за следоперативно лечение. Все още беше под упойка, когато я откараха с количката в отделна стая.

След като провери как е Ноа, Ник отиде в стаята на Лорен и остана там през цялата нощ. Веднага щом закараха Ноа в интензивното отделение, за да могат непрекъснато да следят състоянието му, Томи отиде в абатството да се преоблече. След това се върна в болницата и седна при Ноа.

Пит Моргенщерн пристигна около два часа след полунощ. Първо отиде да види Ноа. Томи бе заспал на стола си, но се събуди, когато Пит влезе. Двамата излязоха в коридора да си поговорят. Тогава Томи му обясни къде може да намери Лорен и Ник.

Лорен спеше неспокойно. В редките моменти, когато идваше на себе си, викаше името на Ник. Бавно се отърсваше от упойката. Трудно й беше да отвори очи, но усещаше, че той държи ръката й, и отново заспиваше, успокоена от гласа му.

— Ник?

— Тук съм.

— Струва ми се, че щях да повърна върху доктор Бенчли.

— И хубаво щеше да направиш.

Измина още един час.

— Ник?

— Все още съм тук, Лорен.

Тя усети как той стиска ръката й.

— Каза ли на Томи, че спахме заедно?

Настана тишина, но след това Ник отговори:

— Не, но ти току-що го направи. Той е тук.

Тя заспа, но този път нямаше сънища, нито кошмари.

Когато Пит влезе в болничната стая, видя, че Ник се е навел над Лорен. Той остана да го наблюдава как й слага годежния пръстен и закопчава часовника на китката й.

— Как е тя? — попита тихо, за да не я обезпокои.

— Добре е.

— Ами ти?

— По мен няма нито една драскотина.

— Не за това те питах.

Излязоха в коридора да поговорят. Пит предложи да слязат долу в закусвалнята, но Ник не желаеше да остави Лорен.

Седнаха в коридора на столове, които Пит донесе от стаята на сестрите.

— Дойдох тук по две причини — започна той. — Първата беше да видя Ноа, разбира се.

— А другата?

Пит въздъхна.

— Да поговоря с теб и да ти се извиня.

— Аз съм човекът, който забърка тая каша.

— Не, това не е вярно — рече Пит. — Аз обърках всичко. Трябваше да те послушам. Когато арестуваха Бренър, ти ми каза, че нещо не е наред. А как реагирах аз? Пренебрегнах всичко онова, на което съм те учил. Бях толкова сигурен, че заради дребните подробности не виждаш главното, поради личната си ангажираност при този случай. А не обърнах внимание на интуицията ти. Тази грешка никога повече, няма да се повтори. Съзнаваш ли колко близко до катастрофа бяхме този път?

Ник кимна. Облегна гръб на стената и изпъна уморено крака.

— Много хора щяха да бъдат убити, ако бомбата беше гръмнала.

Пит започна да разпитва Ник и не спря, докато не научи всичко до най-дребните подробности.

— Прочитането на онази статия във вестника… Да, именно това го е подтикнало — рече Пит.

— Предполагам.

— Чул си да казва на Лорен, че жена му била почти съвършена.

— Да — отвърна Ник. — Жената на Старк трябва да е знаела какво я чака. Щом веднъж е решил, че не е възможно да я усъвършенства повече, че тя е самото съвършенство, той е щял да я убие. Точно както е убил и майка си. Като знам всички подробности сега, струва ми се, че тя наистина е превъртяла и затова е отвлякла момченцето.