Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Лорен се дръпна назад, отново се изви и започна да се бори с всички сили, докато застана с лице към Старк. Тогава го нападна. С лявата си ръка сграбчи китката му и впи нокти в нея. Той опита да се пресегне и да я намушка с ножа, но в този миг Лорен изви дясната си ръка и заби иглата в окото му.

Старк изрева от болка. Изпусна ножа и посегна към окото си, виейки като разярено животно.

В момента, когато Лорен удари Старк, Ник се вкопчи в парапета и се прехвърли през него. Като й викаше да залегне, той посегна към колана си отзад, сграбчи „Глока“ и започна да стреля.

Старк скочи на крака и откри безразборна стрелба. Уесън се хвърли на пода и на косъм избегна един куршум.

Ник стреля, докато летеше във въздуха, приземи се на масата и отново стреля. Първият куршум улучи Старк в гърдите. Куршумът на Уесън изби пистолета от ръката на Старк. Вторият изстрел на Ник го улучи в главата точно когато се обръщаше да хукне. Третият куршум се заби в крака му.

Старк лежеше по гръб, единият му крак бе неестествено извит под тялото, очите му — широко отворени. Ник се надвеси над него, като дишаше тежко и се опитваше да овладее яростта си.

Лорен ридаеше на пода, стиснала главата си с ръце. Когато Уесън се втурна напред, Ник падна на колене до нея и протегна ръка да я докосне.

— Съжалявам — прошепна той. — Боже, колко съжалявам. Аз причиних всичко това на теб и Томи. Всичко стана по моя вина.

Тя се хвърли в прегръдките му.

— Мъртъв ли е?

Ник я прегърна здраво и я притисна силно към себе си. След това затвори очи.

— Да, любов моя. Всичко свърши.

Когато Ник заведе Лорен в болницата, Ноа вече беше в хирургията. Томи, все още облечен с окървавените одежди, изтича долу в кабинета за приемане на спешни случаи, когато разбра от една медицинска сестра, че Лорен също е докарана тук.

Изпадна в паника, докато не я видя. Изглеждаше така, сякаш е преминала през ада. Едва дишаше, но успя да му се усмихне с усилие. Ник седеше до нея, обвил ръка около кръста й. Томи си помисли, че той изглежда още по-зле от нея, което означаваше, че изглежда направо ужасно. Лицето на Ник беше сиво, погледът му — измъчен.

— Ами Ноа? — попита Ник. — Как е той?

— В момента го оперират — отговори Томи. — Докторът ми каза, че куршумът не е засегнал важни органи, но е изгубил много кръв. Ще се оправи. Просто ще му трябва време да възстанови силите си.

— Откога е в операционната? — попита Ник.

— От двайсетина минути. Познаваш Ноа. Той е як като камък.

Лорен се отпусна тежко и сложи глава на рамото на Ник. Ръката й беше в скута му и той я стискаше здраво. Цялото тяло я болеше, пулсираше от болка. Искаше да си почине, но когато затвори очи, стаята започна да се върти около нея.

— Къде, по дяволите, е докторът? — нетърпеливо попита Ник.

— Току-що му изпратиха съобщение по пейджъра — отговори Томи. Той се приближи до сестра си и нежно отмахна косата от лицето й. — Ще се оправиш. — Постара се гласът му да звучи уверено, но не се получи.

— Да, ще се оправя. Просто съм уморена.

— Можеш ли да ми кажеш какво се случи? Ти вървеше точно зад мен, когато изнасях Ноа от църквата.

— Той беше там и ме извика. Помоли ме да му помогна. Май ми каза, че е ранен.

— Кой те извика?

— Джъстин Брейди — отговори тя. — Само че той всъщност не беше Джъстин. — Лорен вдигна поглед към Ник. — Тръгнах към него, но изведнъж твоят глас прозвуча в главата ми…

— Какво ти казвах?

— „Не вярвай на онова, което ти казват“. Знаех, че в този човек има нещо, което не е наред и тогава видях ръкавицата. Струва ми се, че това беше хирургическа ръкавица. — Тя погледна към Томи и добави: — Опитах се да избягам, но той се втурна след мен и следващото нещо, което си спомням е, че се свестих в пикапа. Беше махнал вътрешните дръжки на вратите и не можех да изляза. Томи, той ми показа снимка на жена си. Беше на пикника и ми показа снимка. Трябва да я е откраднал от някого.

— Нека да говорим за това по-късно — предложи свещеникът, като забеляза колко е разстроена. — Сега не мисли за него.

— Томи, иди да накараш проклетия доктор да побърза — извика Ник.

Докторът, слабоват мъж на средна възраст на име Бенчли, дръпна завесата тъкмо когато Томи тръгваше да го търси. Той погледна Лорен и след това нареди на Ник и Томи да излязат. Подходът му към болните беше достоен за доберман. Кресна на сестрата да дойде да му помогне, изгледа свирепо Ник, след като той не се помести от кушетката и отново му нареди да напусне.