Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Той не искаше Лорен да умре, във всеки случай не още. Можеше да му се наложи да направи някои малки промени, но имаше велики планове за нея. След като я заключеше в багажника на другата си кола — стария буик с подобренията, за който никое от „мулетата“ не знаеше, че е негов, — щеше да я закара някъде на сигурно място и да я завърже. Имаше цял куп изоставени вили в гората. Знаеше, че лесно ще намери идеалното място. Щеше да я остави там със запушена уста и да отиде да пазарува. Да, точно това щеше да стори. Щеше да купи още една видеокамера — от високо качество, разбира се, само най-доброто щеше да свърши работа, — а също и най-малко десетина видеокасети. „Сони“ например бяха с много добра резолюция. А след това щеше да се върне при своята сладка Лорен и да заснеме смъртта й. Щеше да се опита да я запази жива колкото е възможно по-дълго, но когато неизбежното дойдеше и светлината в очите й угаснеше, той щеше да пренавие лентата и да преживее отново великолепната екзекуция. Старк знаеше от предишния си опит, че в продължение на дълги часове ще гледа отново и отново записа, докато запамети всяко потръпване, всеки писък, всяка молба. Само след като беше напълно задоволен, той щеше да може да си почине.

Щом веднъж се отървеше от трупа, изхвърляйки го някъде в гората, той щеше да се прибере у дома. Щеше да направи копия на записите и да ги разпрати на всички, които искаше да впечатли. Николас щеше да получи едно за спомен, за да му напомня колко е бил безсилен да се изправи срещу Господаря. Друг запис щеше да изпрати на шефа на ФБР. Директорът можеше да иска да използва подаръка при обучението на бъдещи „мулета“. То се знае, Старк щеше да си запази няколко за собствената си лична видеотека — дори най-добрите записи в края на краищата се изтъркваха, — а последният щеше да предложи за продажба на търг в интернет. Макар че всемогъщият долар не беше негов господар, малко бели пари за черни дни щяха да му дадат свободата да търси друга идеална партньорка, а този запис щеше да му донесе цяло състояние. Куп негови последователи с подобен вкус към воайорството сърфираха в интернет.

Лорен лежеше отпусната на земята до неговия пикал, докато Старк извади ключовете. Никой не можеше да ги види, както бяха закътани между две други коли. Той отвори вратата, а след това вдигна Лорен и я положи вътре. Когато затваряше вратата, затисна с нея дългата й пола, но прекалено много бързаше, за да я отвори отново. Не обичаше немарливостта, но днес нещата се променяха толкова бързо… Да не говорим за това, че беше забравил да свали ръкавиците. Бързо притича до предната седалка и видя линейката, която си проправяше път нагоре по алеята през тълпата и струпаните автомобили. Сирената виеше оглушително.

Старк знаеше, че не може да мине надолу по алеята, която беше единственият изход. „Не се притеснявай“, прошепна той. Запали мотора и внимателно изкара колата на тротоара. След това натисна газта. Пикапът се люшна напред и се заби в розовите храсти. Едно бодливо клонче бръсна прозореца и Старк инстинктивно се дръпна, сякаш щеше да го удари през стъклото. Сега направо се беше изправил върху педала на газта и натискаше с цялата си тежест. Пикапът се понесе надолу по тревистия склон, като се клатушкаше и подскачаше. Старк имаше чувството, че лети.

Взря се в огледалото за обратно виждане и започна да се смее. Никой не го преследваше. Беше в безопасност.

Дали да не го направеше сега? Дали да не ги изпратеше всичките на оня свят? Детонаторът беше точно над главата му, прикрепен към козирката, все едно че бе обикновен ключ за гараж.

Не. Той искаше Лорен да наблюдава фойерверките. Тогава реши да се придържа към първоначалния си план. На излизане от града щеше да вдигне във въздуха абатството. Вече беше избрал мястото. Най-доброто място, на върха на хълма. Щеше да види как всяка тухличка хвръква във въздуха. О, каква гледка му предстоеше! Боже мой, той трябваше да заснеме и нея. И да изпрати записа на всички телевизионни станции. Новините в единайсет!

— Зеленооко момиче, няма ли да се събудиш и да си поиграеш. Да се събудиш и да си поиграеш… Лорен, време е да се събудиш.

Той погледна часовника си и бе шокиран, като видя колко малко време е изминало. Тогава чу свистене на гуми и рязко вдигна глава. Погледна в огледалото за обратно виждане и забеляза зеления „Експлорър“ горе на върха на хълма. Старк гледаше с невярващи очи как колата излетя във въздуха и предните й гуми стъпиха на склона. Обхвана го неудържима ярост. Той изкрещя и удари с юмрук волана.