Джули Гарууд - Списък с убийства

Регън не се шокира от съобщението на Софи. В края на краищата, бяха израснали заедно и бе свикнала с драматичните й изявления.

— Ще ловим убиец ли? Това ли каза току-що?

— Да, точно това ще правим.

— Добре. И как по-точно ще го направим?

— Говоря сериозно, Регън. Наистина искам да пипна това копеле.

Регън повдигна вежди — не бе типично за Софи да използва груб език.

— За кого говориш?

— За д-р Лорънс Шийлдс — поясни тя. — Той е доктор по психология и използва купените си дипломи, за да ограбва богати, но самотни и уязвими жени, независимо от възрастта им. Чувала ли си за него?

Регън кимна.

— Чела съм някакви статии за него във вестниците.

Софи отпи от чая си и продължи:

— Семинарите му, на които обяснява „как да си помогнем сами и променим нещастния си живот“, привличат стотици нищо неподозиращи мъже и жени. Това всъщност е много тъжно. Младите търсят гуру, който да ги насочва, докато се лутат какво да правят с бъдещето си, а по-възрастните търсят как да променят пътищата, по които са поели.

— Спомням си, пишеше, че според хората д-р Шийлдс правел чудеса.

— Със сигурност не прави никакви чудеса. Всички статии и интервюта са платени реклами. Шийлдс харчи значителна част от парите си, за да се рекламира. Провежда по два семинара годишно тук, в Чикаго.

Софи се разгорещяваше. Червенината избиваше по бузите й.

— Предполагам, че печели доста от тези семинари — каза Регън, като гадаеше каква е таксата за подобна двудневна групова терапия. Вероятно бе възмутително висока.

Приятелката й взе купчината сгънати листове и й ги подаде.

— Тук е преснет дневникът на една жена, която се е казвала Мери Кулидж. Тя е една от тези, които Шийлдс е измамил.

— Ще го прочета по-късно, разкажи ми го в общи линии.

Софи се съгласи и бързо започна да нарежда:

— Съпругът на Мери Кулидж починал преди две години и тя изпаднала в дълбока депресия. Дъщеря й Кристин се опитала да й помогне, но Мери отказала да се консултира със специалист или да взема лекарства.

— След като загубиш човек, когото си обичал, е естествено да скърбиш — прекъсна я Регън. — На мен още ми е трудно да приема смъртта на майка ми, а вече мина почти година.

— Да, естествено е да скърбиш, но на Мери й трябвали две години за да започне да излиза от дома си.

— И какво е направила? — попита Регън. Видя как Софи добави още едно пакетче захар в чая си и се ужаси от вкуса й.

— Мери чула за сбирките на Шийлдс и без да каже на дъщеря си или на някоя приятелка, платила таксата от хиляда долара и посетила двудневния семинар.

— Хиляда долара! Колко души могат да си позволят тези семинари?

— Триста-четиристотин. Защо?

— Осъзнаваш ли колко пари изкарва този човек? — Тя се облегна назад и добави: — Извинявай, не исках да те прекъсвам. Моля те, продължавай.

— Шийлдс изпълнил обещанието си. Той променил живота на Мери. Харизматичният мошеник се възползвал от самотата й и методично си проправил път до сърцето й, а после й отмъкнал и последния долар, който била наследила от съпруга си. Наследството, както се оказва, възлизало на над два милиона долара. Шийлдс е истинска змия — добави тя. — Но умна змия. Не е направил нищо незаконно. Мери сама му прехвърлила парите си.

— И всичко това го има в дневника й? — попита Регън.

Софи кимна.

Ако дъщеря й не го открила случайно, така и нямало да разбере всички подробности за това, което се е случило. Мери описала подробно шеметното си влюбване. Само три месеца след като се запознала с Шийлдс, той й предложил да се оженят и тя се съгласила. Той настоявал да пазят годежа си в тайна, докато намери време и пари, за да й купи подобаващ годежен пръстен.

— Какво значи „докато намери пари“? Нали е вземал хиляди…

Софи я прекъсна:

— Това е било фалшив претекст, разбира се. Казал й, че изпитва „временни“ финансови затруднения и тя, в желанието си да докаже любовта и доверието си, с готовност му прехвърлила спестяванията си.

— Как може да е била толкова наивна?

— Заради самотата е — каза Софи. — Ясно ти е какво е станало след това, нали?

— Той размислил за женитбата.

— Точно така. Казал й, че е променил мнението си. Не само не искал да се ожени за нея, но не й върнал и парите. Освен това изтъкнал, че тя не може да направи нищо.

— Бедната жена!

Сервитьорът ги прекъсна, за да запише поръчката им за обяда.

— Не е зле да побързаме — предложи Софи. — Днес нямам време за дълъг обяд.