Джули Гарууд - Списък с убийства

Регън погледна часовника си, още нямаше един.

— Аз ще изчакам Корди, но ти си поръчай.

Софи избра салата и още един студен чай. Сервитьорът си тръгна и Регън попита:

— Какво е станало с Мери?

— Самоубила се. Поне така смятат всички.

— Всички освен теб?

Тя кимна. Остави салфетката на масата и се извини:

— Ще ти обясня, като се върна.

Софи се отправи към тоалетната, а Регън забеляза как мъжете по масите извръщат глави след нея. Софи вероятно също го знаеше и затова вървеше с толкова подчертано полюшване на бедрата.

— Всичко се свежда до ханша — обясняваше тя неизменно на Регън и Корди. — Ако искате да привлечете вниманието на един мъж, раздвижете ханша си.

В момента определено го беше раздвижила. „При нея наистина се получава“ — помисли си Регън. Тя взе листовете, за да ги прегледа, и хвърли поглед към вратата точно в момента, в който Корди се появи.

Всичко у Корди бе в противоречие. Мъжете я намираха за сексапилна, защото имаше изваяна фигура, дълга тъмна коса и се движеше с грацията на котка, но тя изобщо не забелязваше възхитените им погледи. Ето, мъжете в ресторанта вече я зяпаха, но Корди ги подмина, сякаш бяха част от интериора. И тя като Софи беше единствено дете, бе загубила майка си още в невръстна възраст. Баща й беше собственик на процъфтяваща верига автосервизи из целия Среден запад. Въпреки че бе станал много богат, в сърцето си той си оставаше автомонтьор. Беше научил дъщеря си на всичко, което знае за колите. Преди две-три години й беше дал един стар форд и Корди бе направила основен ремонт на двигателя, бе подменила всичко освен гърнето и предното стъкло. Една вечер в седмицата тя водеше курс за автомонтьори. Освен това бе учителка по химия в едно от местните училища и едновременно работеше по докторската си дисертация в университета. Ако се движеше по график, след година щеше да я завърши.

Беше облечена в черен костюм и светла копринена блуза. Изглеждаше много шик. Ако Корди имаше някакъв недостатък, това бе ужасният й вкус по отношение на мъжете.

Софи почти се блъсна в нея на връщане от тоалетната. И двете спряха, за да си побъбрят с Кевин.

Регън ги гледаше усмихната. Софи жестикулираше оживено и обясняваше нещо. Кевин изглеждаше във възторг от думите й, а Корди стоеше със скръстени ръце и кимаше от време на време.

От трите приятелки Софи бе най-енергичната. По-висока от Регън и Корди и почти цяла година по-голяма от тях, тя бе убедена, че след като е най-възрастна, трябва винаги да командва. В гимназията й беше излязло име, че постоянно създава проблеми и тя се стараеше много, за да поддържа тази репутация. И тъй като въвличаше и Регън и Корди в плановете си, трите постоянно бяха наказвани да остават след училище. Софи продължаваше да се държи като шеф, но Корди и Регън вече рядко се връзваха на приумиците й.

Регън имаше чувството, че предстоящият уикенд вероятно ще бъде изключение в това отношение.

Корди предизвика леко вълнение, като прекоси ресторанта и се настани в сепарето срещу приятелката си. Софи още говореше с Кевин. Шефът му, господин Ладжиа, се бе присъединил към тях.

— Умирам от глад — каза Корди. — И нищо чудно, вече е един. Готова ли си да поръчаш? Софи каза, че вече го е направила.

— Готова съм. Тя какво обсъжда с Кевин и господин Ладжиа?

— Мисли, че няма да е зле да пусне още една статия за ресторанта, и ще говори с редактора за това.

Корди направи знак на сервитьора и след като двете поръчаха обяда си, тя кимна към сгънатите листове.

— Това копие от дневника на Мери Кулидж ли е?

— Да, чела ли си го?

— Много се разстроих.

— Защо не ми каза за това, когато ми се обади?

— Знаех, че Софи ще иска да ти обясни. В края на краищата, това си е нейният план.

— Още не съм го чула.

Корди се усмихна.

— Няма да го пропуснеш. Освен това вече ме накара да обещая, че ще присъствам на приема и семинара през уикенда. Сигурна съм, че ще изкопчи същото и от теб. Имала е и доста по-откачени идеи, но тази специално е за добра кауза.

Сервитьорът донесе диетична кола и за Корди и панер хляб.

Корди веднага грабна едно хлебче и го разчупи.

— Ако това, което Софи ми разказа за Мери Кулидж, е вярно, Шийлдс би трябвало да е в затвора. Защо не е там?

— Защото е хлъзгав като змиорка. Подадох оплакване в щатската комисия с надеждата да му отнемат лиценза и съм сигурна, че и други хора са сторили същото. Трябва да се направи нещо, за да не може повече да ограбва уязвимите нещастни жени.