Брэд Тор - Черният списък

Технологиите, описани в книгата, се основават на системи, въведени наскоро в практиката или в последна фаза на разработка от правителството на САЩ и партньорите му.

На 17 август 1975 година сенатор Франк Чърч дискутира в предаването на Ен Би Си „Среща с пресата“ резултатите от пространното си проучване, посветено на американското разузнаване. Сенатор Чърч разкри смайващи сведения и завърши с предупреждение към гражданите на Съединените щати: „Ежеминутно съществува опасност разузнавателните средства на Америка да се обърнат срещу американския народ и тогава гражданите ще бъдат лишени от лично пространство. Системите за наблюдение са могъщи и всеобхватни — от телефонните разговори до телеграмите и всичко останало. Няма къде да се скрием. Ако правителството стане тиранично, ако диктатор завземе властта в тази държава, технологичните възможности, които разузнавателната общност е предоставила на правителството, ще му осигурят тотален контрол. Начин за противодействие няма, защото дори най-добре обмислената тактика за съпротива срещу режима, независимо колко тайно е разработена, би попаднала в полезрението на правителството. Не искам да стана свидетел как държавата ни пресича границата. Знам колко са могъщи средствата, обуславящи възможността за абсолютна власт в САЩ, и ние трябва да се погрижим Националната агенция за сигурност и всички агенции, притежаващи въпросните технологии, да действат в рамките на закона и под строг надзор, за да не пропаднем в бездната, от която връщане назад няма.“

Пентагонът в наши дни

Много бяха местата, в които Каролайн Ромеро си представяше, че я убиват — тъмна уличка, паркинг, дори природен резерват — но сценариите й не предвиждаха търговски център посред бял ден. Особено търговски център на няколко крачки от Пентагона. Но знае ли човек.

Екипът, който я следеше, явно се състоеше от трима мъже. Познаваше единия — висок мъж с почти прозрачна бяла кожа и гъста бяла коса. Тримата се редуваха да я дебнат по петите. Намеренията им бяха очевидни. Скоростта, с която бяха разбрали какво е замислила и я бяха открили, беше невероятна. Тя си разбираше от работата, но те бяха по-добри.

Не че не внимаваше и не прикриваше следите си. Напротив. Организацията обаче беше прекалено могъща и прекалено вездесъща. И я беше взела на прицел.

Трябваше да работи бързо. Решаха ли да действат, никой и нищо нямаше да е в състояние да ги спре. Първо щяха да я разпитат и после да я убият. Не биваше да се оставя да я заловят — и нея, и това, което носеше.

Търговският център беше голям, с множество скъпи магазини и камери за наблюдение. Те сигурно се бяха свързали към видеосистемата и я наблюдаваха. Знаеше го, защото го беше правила безброй пъти. Това, че познаваше методите им, беше единственото й предимство.

Тя тръгна спокойно, целеустремено, но не припряно. Усетеха ли страх у нея, щяха да разберат, че ги е разкрила. Веднага щяха да затегнат обръча и да я заловят. Не биваше да им го позволява. Оставаше й да изпълни една последна задача.

Около нея хората влизаха и излизаха от магазините в блажено неведение какво се случва в света им. Прииска й се да ги пораздруса хубавичко — това беше техният свят все пак. Прииска й се да им отвори очите. Знаеше обаче, че щяха да я изгледат, сякаш е полудяла. Всъщност доскоро и тя би се съгласила с тях. Откритието й обаче надхвърляше всяка лудост. Беше абсурдно, страшно и невероятно.

Работата й беше лесна; преследваше ясна цел — да скърпва разплетените бримки, срязвайки хлабавите нишки. Ала тя бе извършила смъртен грях. Вместо да реже нишките, беше започнала да издърпва една и сега щеше да си плати.

В първия магазин, където влезе, плати в брой и купи много дреболии, за да скрие какво прави. Обясни любезно на продавачката, че касова бележка не й трябва.

Върна се в мола и се сля с човешкия поток, стараейки се да овладее обзелата я тревога. Пое си дълбоко дъх през носа и прогони страха възможно най-дълбоко в съзнанието си. „Една последна крачка“ — напомни си.

Преди последната крачка обаче трябваше да прикрие още малко следите си. Плати отново в брой в още два магазина и излезе с два плика, пълни с ненужни неща, надявайки се да подведе преследвачите. Планираше да обвие въображаемата сцена с толкова гъст дим, че никой да не разбере какво е подпалило искрата, докато не стане твърде късно.