Брэд Тор - Черният списък

Харват приклекна до него, отметна сакото му и опря длан в гърдите му. Бронежилетка.

Откъм входната врата долетя приглушен откос. Някой явно беше решил да се увери, че Райли е мъртва.

Знаеше, че не би могъл да я спаси. Дори да беше жива, единствената бърза помощ, която оказваш по време на схватка, е да обстрелваш нападателите. Спреш ли, за да се погрижиш за някого, и двамата ще умрете. Райли беше обучена по същия начин и щеше да направи същото.

Щеше да запази спокойствие и да се съсредоточи върху първостепенната цел — да напусне сградата — дори да са убили партньора й. Това беше професионалният, отговорният начин на действие и Харват разбираше, че точно така трябва да постъпи, но гневът надделя. Избра по-жестока и по-опасна стратегия и нямаше да излезе оттук, докато и последният от нападателите им не умре.

Възползвайки се от предимството на изненадата, той прекоси бързо дневната и тръгна към коридора. Нападателите знаеха, че е в апартамента, но нямаха представа къде точно. Той обаче знаеше къде са и започна да стреля през стената.

На четвъртия изстрел чу как един от мъжете в коридора простена и падна на пода. Партньорът му разбра какво става и започна да обстрелва стената, но Харват вече беше заредил глока с нов пълнител и бе заел нова позиция.

Докато мъжът продължаваше да стреля през стената, Харват се появи като привидение в дъното на коридора. Сълзотворният газ започна да дразни очите му и той побърза да се прицели и да стреля.

Куршумът улучи мъжа в главата и той се строполи мигновено. Харват се обърна към другия, когото беше ранил през стената. Мъжът лежеше на пода, но беше жив. Насочи пистолета си към него, но Харват натисна по-бързо спусъка. Куршумът се заби на няколко сантиметра над бронежилетката на мъжа, улучвайки го право в гърлото.

Оръжието на нападателя изтрополи на пода, а от раната му рукна кръв. Харват пристъпи напред и го довърши с куршум между веждите. За всеки случай изстреля още един откос по съучастника му.

С пламнали дробове и просълзени очи Харват се втурна в дневната. Прииска му се да отвори прозореца и да вдиша глътка чист въздух, но знаеше, че не бива. Стрелците вероятно бяха разположили отвън подкрепление — дори снайперист. Затова остана в тъмния апартамент, движейки се далеч от прозорците. В далечината чу вой на приближаващи полицейски сирени.

Намери черна раница „Камълбек“, в която бяха портфейлът, паспортът и личните вещи на Райли. Прибра вътре принадлежностите от комплекта за спешни случаи и закопча ципа.

В дрешника имаше резервни дрехи с различни размери. Харват навлече бързо възшироко сако, за да маскира мускулестата си, едра фигура, и нахлупи бейзболна шапка, за да прикрие косата си. Дегизировката не беше кой знае колко сполучлива, но беше по-добре от нищо.

Метна през рамото раницата на Райли и се върна в коридора, за да направи няколко снимки на Райли, както и на двамата мъртви стрелци, които изглеждаха по на двайсетина година.

Претършува джобовете им, но не откри нищичко. Нападателите носеха само оръжия и резервни пълнители. За свръзка им служеха евтини уоки-токита и слушалки — очевидно купени от местен магазин за електроника.

Притиснат от времето, Харват не успя да се сбогува както трябва с Райли. Отиде в кухнята, където претърси по същия начин мъжете на пода. И двамата бяха млади, а джобовете им — празни.

Обикновено наемните убийци бяха по-възрастни, по-опитни. Като се изключи младостта им, всичко останало говореше за прецизен професионализъм.

Харват взе кутия мляко и хавлиена кърпа от кухнята, засне мъжете и запрати още един флакон със сълзотворен газ към задните стълби. Заслуша се дали отдолу долита шум от стъпки, но не чу нищо. Излезе на площадката на сервизното стълбище и заслиза предпазливо.

Когато стигна приземния етаж и се отдалечи от сълзотворния газ, той напои хавлията с мляко. Избърса си лицето и косата, за да смекчи ефекта от лютивия облак, хвърли хавлията и си сложи бейзболната шапка.

После извади батерията и СИМкартата от телефона си и ги пусна в джоба на сакото. Свали заглушителя и го прибра. Пъхна пистолета в един от по-големите джобове от дясната му страна, за да му е под ръка и да стреля през плата, ако се наложи. Време беше да излезе навън.

Жилищната сграда, в която се помещаваше убежището, беше част от комплекс с постройки, разположени ветрилообразно около общ двор. Харват прекоси двора и влезе в сервизния коридор на друга сграда, чиято фасада гледаше към друга улица. Имаше само един начин да разбере дали ударният отряд е подсигурил всички изходи.