Брэд Тор - Черният списък

Харват свали възглавниците на другото канапе, отмести дъската под тях и извади дълга метална кутия. Набра кода, светна зелена лампичка и електронната ключалка на кутията щракна.

Той отвори капака. И без да чува тежките стъпки на стрелците да отекват в преддверието, знаеше, че не разполага с много време. Съдейки по заглушителите на оръжията им и по факта, че бяха открили строго секретното им убежище, нападателите им бяха професионалисти.

Освен това не се намираха в някое парижко гето, където изстрелите и насилието остават незабелязани. Дори пистолетите със заглушител издават много характерен и отчетлив звук. Съседите вероятно вече се бяха обадили в полицията. Стрелците щяха да побързат да си свършат работата и да се измъкнат от сградата. Налагаше се да действа бързо.

С разтуптяно сърце той грабна 45-калибровия глок и завинти заглушителя върху цевта. Зареди пълнителя, напъха два резервни в джоба си и взе няколко пръскалки.

Единствените включени лампи бяха в дневната и той ги изключи. Трябваше да се възползва от всяко предимство.

Надникна в тъмния коридор и зърна тялото на Райли на пода. Лежеше точно там, където беше паднала. Удари върха на флакона в бедрото си и го хвърли в коридора.

Той се търкулна и започна да съска, изпускайки облак лютив газ във въздуха. Нямаше да попречи на професионален убиец да нахлуе в апартамента, но едва ли бяха подготвени за такова посрещане. Всеки, обучен да прониква в затворени пространства, очакваше мебелировка и други подобни препятствия, както и въоръжена съпротива, но до сълзотворен газ се прибягваше на открито и тъкмо затова Харват реши да го използва.

Истинските професионалисти знаеха как да се придвижват през облаци сълзотворен газ, но въпреки това усещането беше противно — лигавиците набъбваха, очите започваха да сълзят, а от устата потичаше слюнка. Дробовете боляха, сякаш си вдишал хиляди иглички. На всичкото отгоре очите горяха и зрението се влошаваше. Точно на това разчиташе Харват. Сега можеше да се съсредоточи върху задната врата.

Нямаше убежища само с по един вход и изход. Всички трябваше да разполагат поне с по два. Фактът, че нападателите не само бяха открили апартамента, но и започнаха да стрелят едва когато той се появи, му подсказваше, че имаха достъп до прекалено много информация и се бяха подготвили добре. Сигурно знаеха къде се намират всички входове и изходи на сградата и следователно имаха значително предимство.

Той идваше за пръв път в това убежище, макар да беше посещавал подобни апартаменти в Париж. Често в по-старите сгради имаше вход за прислугата откъм кухнята.

Ако този апартамент имаше такъв вход, той едва ли беше останал неразкрит. Най-вероятно в момента пред него се събираше друг екип, готов да нахлуе с взлом. Харват не изгуби излишно време в догадки.

Влезе в кухнята, застина неподвижно и се заслуша, оглеждайки стаята. Бледо сияние струеше през френските прозорци. Точно както предполагаше, вратата в отсрещния край на стаята служеше като изход.

Той затаи дъх и стисна по-здраво оръжието. Не чуваше нищо от другата страна на вратата, но не беше необходимо. Усещаше ги. Той беше хищник на върха на хранителната верига. Не беше плячка, а ловец. Някой бе дръзнал да го вземе на мушка, но беше допуснал много, много сериозна грешка.

Придвижи се тихо наляво, отвори шкафа под мивката и го претършува набързо. Намери каквото търсеше. Свали капачката на шишето с веро, промъкна се до вратата и разля течността по пода. Когато шишето се изпразни, той го остави в мивката и излезе от кухнята.

Облакът сълзотворен газ се стелеше като дебела пелена в коридора, но той го усещаше и там, където стоеше. Очите му още не сълзяха, но скоро и това щеше да се случи.

За последен път пое дълбоко дъх, вдигна пистолета и го обзе ледено спокойствие. Очакването щеше да приключи всеки момент.

След пет секунди чу как автоматичният таймер пред входната врата изключва осветлението на стълбите с отчетливо прищракване.

— Едно, хиляда. Две, хиляда — отброи тихо.

Точно преди да стигне до пет, предната и задната врати зейнаха едновременно. Нападателите щурмуваха апартамента.

Клопките, поставени от Харват, изненадаха и двата отряда.

Двамата, нахлули през кухненската врата, се подхлъзнаха и се строполиха на пода. Харват влезе в кухнята и застреля единия в главата, а другия — в гърба.

Тъкмо излизаше, когато простреляният в гърба вдигна пистолета си и понечи да стреля. Харват изстреля два куршума в главата му и тялото му се отпусна безжизнено.