Брэд Тор - Черният списък

Понеже ги обучаваха по същия начин като мъжете от „Делта Форс“, жените от „Проект Атина“ посещаваха водолазния курс за специални войскови части в Кий Уест. За разлика от момчетата от „Делта“ обаче, които прекарваха свободното си време в баровете в Кий Уест, Литъл Торч Кий бе любимо място за отдих на жените от „Проект Атина“.

Райли Търнър бе открила курортния комплекс Литъл Палм Айлънд и го смяташе за най-прекрасното кътче в целия свят. Харват и Кейси бяха решили да се сбогуват с нея именно там.

Регистрираха се и ги отведоха до бунгалата им край брега. Кейси смигна на Харват и попита:

— Какво ще кажеш? Коктейли „Маргарита“?

Харват поклати глава, отиде до масичката за кафе и взе кофичката с лед, бутилката с шампанско и чашите, които бе поръчал да им донесат.

— Ще се сбогуваме както подобава.

Кейси се усмихна. Той се държеше прекалено властно с подчинените си, но пък наистина предвиждаше всичко. Неведнъж я бе изкарвал от кожата, но вече разбираше колко несправедливо го е обвинявала за случилото се в Париж и за смъртта на Райли. Вече бе готова да му прости.

Когато той вдигна кофичката с леда и шампанското, за да й ги покаже, тя се усмихна.

— Превъзходно.

Седнаха на мекия пясък пред бунгалата срещу слънцето, което бавно потъваше в океана, и Харват отвори бутилката, и напълни чашите.

Когато слънцето докосна водата, те вдигнаха чаши и отпиха в памет на Райли. Слушаха нежния прибой пред бунгалата със сламени покриви и разбираха защо Райли е обичала толкова това място. Седяха мълчаливо и пиха, докато пресушиха бутилката. Едва тогава Харват погледна през рамо и осъзна, че персоналът на комплекса тихо пали факли, осветяващи пътеката към малкия ресторант.

— Гладна ли си? — попита.

Кейси, затворила очи и отпуснала глава на скръстените си ръце, се усмихна.

— Свърши ли шампанското?

— Да.

— Дали има още в минибара?

— Вероятно — отвърна Харват. — Да отида ли да проверя?

Тя кимна, без да отваря очи.

— Връщам се веднага — каза той, стана и тръгна към бунгалото.

Влезе вътре и остави вратата отворена, докато провери какво има в малкия хладилник. Намери малка бутилка — крайно недостатъчна. Сбогуваха се с изключителна жена. Трябваше им истинска бутилка.

Вдигна слушалката на телефона върху нощната масичка, за да се свърже с румсървиса. Докато набираше номера, забеляза как някой застава на прага на бунгалото. Морският бриз полюшваше завесите на прозореца. Беше Кейси.

— Канех се да поръчам нова бутилка — каза Харват.

— Няма нужда — отвърна тя.

— Не ти ли се пие вече?

Тя си разкопча ризата и я остави да се смъкне.

— Не. Сега и двамата се нуждаем от нещо друго.