Брэд Тор - Черният списък

Харват забеляза първия патрул — точно на мястото, което Винън бе посочил — и предупреди тихо Роудс:

— Наблюдателен пост. Викинга е. Приемаш ли?

— Тук Наблюдателен пост — отвърна тя. — Приемам, Викинг.

— На изток от позицията ми има двама постови. Виждаш ли ги?

— Не, Викинг. Не прекъсвай.

След няколко секунди гласът на Роудс отново прозвуча в слушалката:

— Викинг, тук е Наблюдателен пост. Виждам ги.

Майк Стрибър бе донесъл и автомат М-4, оборудван с мощен окуляр за нощно виждане. Харват съзнаваше, че провежда операция, подобна на покушението, което АТС бяха организирали срещу него в Тексас. Затова бе предупредил Роудс да внимава да не й устроят засада.

Тя го прикриваше откъм задната част на имението, а Кейси бе заела позиция отпред. Задачата й беше да отвлече вниманието на охраната, ако се наложи Харват да побегне.

Нощта бе подходяща за нападение — студена и облачна. Вятърът брулеше клоните на дърветата и разпиляваше листата по земята. Такива нощи притъпяват сетивата на постовите. Колкото по-силни са поривите на вятъра, толкова по-склонен си да му припишеш всеки доловен звук. В нощи като тази налучкването е основен метод и Харват разчиташе тъкмо на това.

Прикривайки се между дърветата, той напредваше на юг. Искаше да съкрати доколкото е възможно престоя си на открито. Проблемът бе обширната морава с изрядно подрязана трева, заобикаляща главната сграда. Само прекосявайки я под ъгъл откъм сервизните помещения, имаше шанс да остане незабелязан. АТС обаче също го знаеха и бяха укрепили допълнително този подход. За Харват затруднението произтичаше не от техниката, а от живата сила.

Едно от предимствата му бе елементът на изненада. Друго — мъжете, охраняващи имението тази нощ, не бяха предвидили дежурството. Решението на Мидълтън да ги свика бе взето в последния момент, в резултат на което повечето навярно бяха изморени и недоволни. Това, разбира се, не означаваше, че не представляват заплаха. Харват издържаше по-дълго на безсъние от мнозина. Колкото и да не му харесваше, недоспиването не го правеше по-малко опасен. Всъщност лошото настроение дори изостряше хищническите му инстинкти.

Терористите също помрачаваха настроението му, а точно такива бяха според него Мидълтън и всички, свързани с АТС. Ако се изключеха съпругите и другите роднини, днес в имението нямаше невинни. С тази мисъл той застана в края на гората на стотина метра от складовите помещения.

Снишен зад дърветата, забеляза втори патрул от двама души.

— Наблюдателен пост. Тук Викинг. Приемаш ли?

— Тук Наблюдателен пост. Приемам.

— Има втори патрул. Двама от моята страна. До дългата сграда. Виждаш ли ги?

— Прието, Викинг. Виждам ги. Двама постови откъм северната част на сервизното помещение.

— Забеляза ли нещо друго?

— Не, Викинг. Имаше движение край конюшните, вероятно друг патрул, но се отдалечиха. Чисто е, тръгвай.

— Прието — отвърна Харват. — Не прекъсвай.

Носеше свръхточна 5.56-милиметрова карабина с къса цев, заглушител и холографски мерник ЕОТек XPS3 с окуляр за нощно виждане PVS-14. С него търсеше евентуална заплаха в тъмнината. Така бе видял първите два патрула. Задиша равномерно, погледна пак през окуляра, огледа района и каза в радиопредавателя:

— Наблюдателен пост. Тук Викинг. Стреляй по постовите до сервизното помещение.

— Прието, Викинг. Наблюдателен пост е готов за стрелба. Три, две, едно…

Харват видя как първият охранител залита, улучен в главата. Вторият го последва мигновено. Преди да се строполят на земята, той вече тичаше.

Беше един от най-бързите му стометрови кросове. Спря, когато стигна покритата с чакъл площадка зад склада, и едва не изгуби равновесие.

Огледа се и довлече първия, а после и втория постови по-близо до постройката, където по-трудно щяха да ги забележат в сянката на сградата.

Сега се намираше на място, където Роудс по-трудно щеше да го прикрива. Имаше твърде много постройки и оборудване, които му осигуряваха укритие, но ограничаваха полезрението на Роудс. Щеше да го вижда добре едва при последния му спринт към главната къща.

— Наблюдателен пост до Викинг. Успех!

Харват пое дълбоко дъх, издиша и се ослуша. Вятърът фучеше и той благодари богу, че не използват кучета. Щяха да го надушат от цял километър, особено сега, когато бе започнал да се поти.

Опрял гръб в стената на склада, той се запромъква към далечния й край. Вдигна оръжието си, преброи до три и надникна иззад ъгъла, готов за стрелба. Нямаше никого. Изкачи безшумно малкото възвишение, използвайки склада като укритие, за да не го забележат от главната къща. Засега операцията вървеше гладко.