Брэд Тор - Черният списък

Нахлу в пищно украсен кабинет с животински глави по стената и огромна камина. В кожен стол с висока облегалка зад резбовано писалище седеше Крейг Мидълтън. На върха на носа му бяха кацнали очила за четене. Разглеждаше купчина карти, разгърнати пред него. Ръкавите на ризата му бяха навити, а сакото и вратовръзката му бяха метнати върху стола до него. Дясната му ръка стискаше дебела стъклена чаша, очевидно пълна със скоч.

— Не мърдай — нареди Харват.

Мидълтън вдигна очи от документите. По набръчканото му лице се разля усмивка.

— Виж ти! Планината най-сетне дойде при Мохамед.

— Не мърдай означава да не си движиш и устата.

Мидълтън разклати леда в чашата, сякаш дясната му ръка трепери.

— Кой друг от управителния съвет е в къщата?

— Не искаш ли първо да пийнем?

Харват отговори, изстрелвайки два куршума в горния край на кожената облегалка на стола от двете страни на главата му.

— Четирима — каза Мидълтън. — Преди час обаче чух кола и вероятно има и пети. Бях зает с друго.

— И още как! Ставай. Идваш с мен.

Мидълтън му се усмихна и се облегна назад.

— Бих ти предложил работа при нас, но знам, че ще откажеш. Срамота! Човек с твоите таланти ще ни бъде от полза. Светът се променя — много бързо всъщност. Не се ли приспособят, хората като теб рискуват да останат стъпкани под колелата на прогреса.

Харват изпрати два куршума в бюрото, които прелетяха на косъм от коленете на Мидълтън.

— Казах ти да станеш.

Мидълтън отпи дълга глътка от питието си.

— Надявам се там, където ще ме заведеш, да е заредено порядъчно с това. — Остави чашата върху писалището, усмихна се и добави: — Почитател ли си на скоча? Искам да кажа на истински добрия скоч. Бях си приготвил специална бутилка за утре.

Харват понечи да му нареди да млъкне и да застане пред бюрото, когато се чу пукот и две жила се забиха между плешките му.

Електричеството разтърси тялото му и той се строполи по лице като отрязан дъб. От носа му рукна кръв.

Обърнаха го по гръб и му взеха пистолета и автомата. Когато мозъкът му се проясни и успя да се ориентира, с изненада видя Чък Бремър, застанал до Мидълтън с електрошокова палка в дясната ръка.

— Цяла нощ чакахме — рече презрително той, — но знаехме, че рано или късно ще се появиш.

При тези думи полковникът натисна отново бутона на електрошоковата палка и раздруса още веднъж Харват. Когато мъчителният спазъм стихна и Харват се посъвзе, Бремър пристъпи напред и го срита с всички сили в ребрата.

— Това е задето заплашваше да застреляш съпругата ми. — Ритникът беше болезнен, но още по-болезнен бе следващият, който го улучи под брадичката и проряза като мълния черепа му. — Това е за дъщеря ми. Дъщеря ми! Кучи син!

Бремър отстъпи назад и Мидълтън каза на Харват:

— Едва не разколеба стария Чък. В крайна сметка обаче реши да заложи на още един опит да те залови. Добър залог според мен. Нали?

Харват изплю храчка кръв върху персийския килим и раздвижи челюст наляво и надясно.

— Понеже залови Винън и Шрьодер, решихме, че е безполезно да се опитваме да те спрем да нахлуеш в имението. Всъщност Чък предложи да те оставим да дойдеш. Ако охранителите те спипат, отлично. Ако ли не, подготвихме резервен план. И той проработи. Сега е време да се погрижим за слабите звена.

Мидълтън махна на Бремър да му подаде автомата. Той провери дали е зареден и му го подаде.

Мидълтън го улови, раздвижи го надолу-нагоре няколко пъти и опря приклада на рамото си. Отдалечи се от Харват и насочи дулото към няколко от животинските глави по стената. Бремър се усмихваше злорадо.

Усмивката му обаче изчезна, когато Мидълтън се прицели в него и натисна спусъка.

Облак розова мъгла увисна във въздуха като богохулен ореол, когато третият куршум отнесе половината глава на полковника.

— Браво — каза Мидълтън и се наведе да вземе електрошоковата палка. — Много добре. А сега да продължим със слабите звена. Бих искал да знам къде са Кърт Шрьодер и господин Винън.

Харват го погледна и поклати глава. Вече стискаше зъби, предусетил какво предстои.

Мидълтън натисна бутона на електрошоковата палка и той получи поредния токов удар. Тялото му се вдърви като дъска, гърбът му се изви като дъга, а изопнатите му рамене го отблъснаха от пода.

Когато ефектът от токовия удар отмина, Мидълтън повтори въпроса си.

— Върви на майната си — отвърна Харват.

Директорът на АТС остана видимо недоволен от отговора и мъчителната агония се потрети. Мидълтън натисна бутона още два пъти, за да покаже докъде е готов да стигне.