Брэд Тор - Черният списък

Директорите на разузнаването посъветваха президента да нареди да се проведе обстойно разследване и после да му докладват как според тях е най-благоприятно да процедират. Президентът се съгласи.

Междувременно обаче трябваше да обезвредят АТС. Президентът настоя да сложат край на компанията и на мръсните й сделки, финансовият министър спомена, че ако му предоставят достъп до финансовите документи на АТС, ще се залови незабавно със задачата. Главният прокурор заяви, че Министерството на правосъдието ще окаже безрезервно съдействие на финансовото министерство. Въпросът бе дали правителството и десетките агенции и държавни отдели, на които АТС оказваше техническо сътрудничество, ще оцелеят, ако компанията рухне.

Директорът на Националната агенция за сигурност и министърът на отбраната поискаха да се посъветват на четири очи. Докато ги чакаха, президентът пишеше в бележника си, подчертавайки три законови разпоредби, които персоналът му да предложи незабавно на Конгреса:

1. Извънредно положение да се въвежда само за една година. Удължаването на този срок да се одобрява с две трети от гласовете в Конгреса.

2. Следенето на американски граждани без изрично съдебно разпореждане да се прекрати незабавно. Занапред да се смята за престъпление наблюдението на американски граждани без юридическо постановление и писмено пълномощие.

3. За да се предотврати злоупотребата с вътрешна информация, на всички членове на Конгреса, на федералните служители, работещи в областта на отбраната, технологиите и разузнаването, да се забрани да инвестират на фондовата борса.

Президентът тъкмо записваше четвъртата точка за по-прозрачно управление на класифицираните проекти, за да не остават държавниците в неведение, когато директорът на Националната агенция за сигурност и министърът на отбраната приключиха разискването и отговориха на въпросите му.

Според тях най-доброто разрешение бе да разпродадат АТС на по-малки компании, които да изпълняват договорите за техническа поддръжка.

После разговорът се насочи към Крейг Мидълтън и съучастниците му. Единствените задържани в момента бяха Кърт Шрьодер и Мартин Винън, които очевидно не знаеха нищо за подготвяната атака и за мащабния заговор. И двамата обаче, както и мнозина техни колеги в АТС, бяха извършили редица други престъпления. Когато започнаха да обсъждат правната стратегия, всички очи се насочиха към главния прокурор.

Той вече обмисляше различни сценарии и не се нуждаеше от време да събере мислите си. Всички обвинения срещу служителите на АТС щяха да бъдат разгледани във федералния съд. Това не го притесняваше. Изрази загриженост относно петнайсетте членове на управителния съвет на компанията, които бяха влиятелни личности. Публичен процес срещу тях щеше да предизвика шум с опасни последствия, фактът, че толкова много известни и уважавани хора са съзаклятничили срещу родината си, вероятно щеше да нанесе по-дългосрочни щети, отколкото си представяха. Щяха да покажат, че са разкрили и предотвратили заговора, но и да предизвикат смут сред широката общественост.

Позовавайки се на Патриотичния указ и Закона за националната отбрана, главният прокурор обясни, че е възможно членовете на управителния съвет да бъдат задържани за неопределен срок и евентуално изправени пред военен трибунал. Той посочи и крайния вариант, който зависи от президента — „Черния списък“.

Помолиха финансовия министър да напусне заседателната зала и да чака отвън. Разискването на „Черния списък“ не влизаше в пълномощията му.

Всъщност единствените упълномощени да разискват въпроса бяха директорът на ЦРУ и министърът на отбраната, но президентът помоли Карлтън, както и директорите на ФБР и Националната агенция за сигурност, да останат и да изкажат мнението си.

Директорът на ФБР възрази енергично срещу идеята да използват „Черния списък“. Не одобряваше американското правителство да убива американски граждани без процес. Главният прокурор веднага се намеси и уточни, че процес има, но не се провежда в съдебната зала.

Директорът на ФБР заключи с довода, че ако подсъдимият не може да застане срещу обвинителите си и да отговори на обвиненията, това не е истински съдебен процес, който да съвпада с възгледите на основателите на нацията.

Директорът на ЦРУ не се съгласи с колегата си. Подкрепиха го директорът на Националната агенция за сигурност и министърът на отбраната. Те обясниха, че АТС е планирала държавен преврат. Макар да не е постигнала целта си, на членовете на управителния й съвет не се полага да пледират за конституционните права, които са възнамерявали да саботират.