Брэд Тор - Черният списък

Четирийсетина метра открито пространство деляха склада от следващата постройка. Между тях бе паркиран товарен камион. Харват огледа района през окуляра за нощно виждане и се втурна към него.

Закова се рязко на място, сниши се зад предната броня и се ослуша. Не чуваше нищо освен вятъра.

Надникна над предната броня, погледна през окуляра, не видя нищо, изправи се и затича.

Следващата сграда беше конюшнята. Там Роудс бе забелязала движение. Харват започна да заобикаля сградата, притиснат към задната й стена. По средата на пътя се спъна в нещо и едва не падна. Запази равновесие и в същия момент се появиха двама въоръжени мъже. Говореха си и очевидно се изненадаха. Преди да вдигнат оръжията си и да се прицелят, Харват натисна спусъка и повали първия мъж. После уби и втория.

— Постовите са обезвредени — прошепна в радиопредавателя и се запрокрадва към хиподрума. Зад него имаше дълга редица гаражи, а след тях му предстоеше последният спринт до къщата.

Заобиколи хиподрума и се озова зад гаражите без други инциденти. Оставаше му само още едно открито пространство, което бяха нарекли „моста“, преди да се добере до главната сграда.

— Викинг до Наблюдателен пост. Приемаш ли?

— Приемам, Викинг.

— Готвя се да тръгна по моста. Как изглежда районът?

— Току-що мина патрул. Трябва да прекосиш, преди да се върнат.

— Прието — отвърна Харват. — Не прекъсвай. — Той обходи периметъра с окуляра за нощно виждане, пое си три пъти дъх и каза: — Тръгвам!

Изскочи иззад гаражите и се втурна към главната къща. Поредният стометров спринт. Тичаше с цялата бързина, на което бе способен.

Беше преполовил разстоянието, когато долови движение. Вляво от него имаше още двама постови и нямаше как да се извърне и да ги застреля навреме.

Преди да успее да се прицели, чу Роудс да казва:

— Патрул първи свален. — След секунда добави: — Патрул втори свален.

Мъжете се свлякоха на земята. Роудс бе невероятна. Очевидно можеше да разчита на нея. Продължи напред възможно най-бързо.

Когато стигна до къщата, белите му дробове пламтяха. Сниши се до стената и задиша дълбоко, докато си набави достатъчно кислород и сърцето му заби по-бавно. През цялото време дулото на оръжието му сочеше право към задната врата.

Когато пулсът и дишането му се успокоиха, се подготви да влезе в къщата.

Винън твърдеше, че охранителите влизат и излизат през кухнята и вратата й никога не се заключва. Харват застана до нея и завъртя бавно кръглата брава. Наистина не беше заключено. Прошепна в радиопредавателя:

— Викинг влиза. Три, две, едно.

Отвори вратата и влезе приклекнал в кухнята. До масата имаше двама охранители, а трети стоеше до мивката. Той им прати по два куршума и изруга под нос, когато мъжът до чешмата изпусна чашата си за кафе и тя се счупи в мивката.

Дали някой бе чул шума? На него му се стори оглушителен не само защото съвършено тренираните му сетива бяха изопнати до краен предел, но и защото бе алергичен към шума. Наистина беше оглушителен. По дяволите. Време беше да действа.

Отиде в далечния край на стаята и застана срещу стълбище, отвеждащо към спалните. Винън му бе обяснил кой заема съответните спални, наречени с имена на литературни герои. Преди да се качи горе обаче, Харват трябваше да прочисти долния етаж.

Провери малкия кът за закуска и килера, граничещи с кухнята. Влезе в трапезарията, огледа я и се върна отново в кухнята. Тръгна към предната част на къщата по коридора за обслужващия персонал. В този момент долови шум зад себе си. Притисна се до стената близо до входа към дневната и се ослуша напрегнато. Чу стъпки. Бяха бавни и методични, дори предпазливи. Съдейки по факта, че в кухнята свари трима охранители, Харват бе готов да се обзаложи, че сега чува четвъртия, който явно се бе измъкнал да изпуши цигара или да отиде до тоалетната.

Харват остави пушката на рамото си и извади плоската си кама от ножницата й.

Когато мъжът се появи на прага, Харват блъсна пистолета му настрани и заби камата в гърлото му. После я плъзна към дясното му ухо и я прокара до лявото. Едрият мъж се отпусна на пода и Харват извади камата, избърса я и я прибра.

Обхождайки ги с окуляра за нощно виждане, прекоси стая за бридж, просторна библиотека и дневна. Не долови никакви признаци на живот. Поне докато не излезе от дневната и не видя светлината, струяща през отворена врата в отсрещния край на коридора. Тръгна много предпазливо към нея.