Брэд Тор - Черният списък

Разискването продължи, но директорът на ФБР упорито отстояваше позицията си. Никакви доводи не успяваха да го разубедят. Накрая президентът му благодари и го помоли да напусне залата.

Последният, до когото президентът се допита, бе Рийд Карлтън. Той изложи много внимателно аргументите си. Според него президентът нямаше избор. Съгласи се с главния прокурор, че зрелищен процес е немислим. Задържането на членовете на управителния съвет в ареста за неопределен срок и изправянето им пред военен трибунал също щеше да разбуни духовете. Разчуеше ли се — а нямаше как да не се разчуе — че толкова много уважавани политически фигури са замесени в заговор срещу нацията, ефектът щеше да е необратим. Налагаше се да използват „Черния списък“. Всички край кръглата маса кимнаха одобрително.

Единствената слабост, която директорът на Националната агенция за сигурност посочи, бе, че дори да извършат тайно убийствата, рано или късно някой ще разбере. Няма как толкова „инциденти“ да не събудят подозрение.

Директорът на ЦРУ погледна Карлтън, който на свой ред се обърна към президента и каза:

— Има начин да го направим.

Четирийсет и осем часа по-късно

Самолетът „Гълфстрийм G550“, собственост на „Адаптив Текнолъджи Сълюшънс“, набра височина и пое по курса си над океана.

Всеки от петнайсетте пътници на борда бе получил обаждане от Мартин Винън. Познаваха го и му се доверяваха от години. Позовавайки се на съображения за сигурност, той бе разговарял съвсем накратко.

Под надзора на Рийд Карлтън Винън ги бе уведомил, че Мидълтън е успял да ускори атаката. Понеже бяха чули, че атаката предстои, твърдението на Винън звучеше логично. Правдоподобно изглеждаше и другото му твърдение — че Мидълтън е подготвил резервен вариант при непредвидени обстоятелства. Понеже имението във Вирджиния е местопрестъпление, а централата на АТС гъмжи от следователи, Винън бе уредил превоз за всички членове на управителния съвет до имението на компанията на Каймановите острови.

След като стюардесата поднесе коктейли за втори път, пилотът я извика в кабината си. Гретхен Кейси влезе, затвори вратата и я заключи.

Когато пилотът от ЦРУ започна да намалява подаването на кислород в главната кабина, Скот Харват, в униформа на помощник-пилот, подаде на Кейси оборудването й. Един по един те се екипираха в тясната пилотска кабина. Когато пилотът им даде знак, надянаха скафандрите и започнаха да подават кислород в маските си. След десет минути отвориха вратата на пилотската кабина.

От мястото, където се намираха, беше очевидно, че хипоксията си е казала думата. Харват и Кейси обиколиха бързо пътниците, за да се уверят, че всички членове на управителния съвет на АТС са мъртви.

После Харват се върна в пилотската кабина и вдигна палци. Докато пилотът от ЦРУ регулираше автопилота, Харват и Кейси провериха за последно парашутите си. Накрая провериха и парашута на пилота, който дойде при тях в главната кабина.

Харват погледна миниатюрния компютър на китката си и даде знак, че остават две минути. Застана до вратата на главната кабина и след една минута даде сигнал на екипа си и я отвори.

Алармени сирени завиха в пилотската кабина и въздушната струя засвистя в ушите им. Харват отброи останалите секунди и даде сигнал на колегите си да скочат. Пилотът скочи пръв, последван от Кейси и накрая, поглеждайки за последно кабината, Харват.

Самолетът продължи да лети над океана до мястото, където щеше да се срещне с дълбокия си, соленоводен гроб. Вестниците щяха да съобщят как управителният съвет на АТС, вече разтърсен от загубата на изпълнителния директор, е разкрил как той е отклонявал значителни суми от фондовете на компанията. Пътували за спешно заседание с банкерите си на Кайманите, но самолетът им катастрофирал. Никога нямаше да открият телата.

Харват насочи Кейси и пилота от ЦРУ към мястото в открити води, където ги чакаше кораб на американския военен флот. Флотилия от гумени спасителни лодки „Зодиак“ се спусна към тях, за да ги извади от водата и да ги отведе на кораба.

Оттам хеликоптер „Сикорски SH-60F Сийхок“ превози екипа до военновъздушната база Кий Уест, откъдето пилотът от ЦРУ отлетя със самолет за Вашингтон. Харват и Кейси обаче имаха други планове.

Пари в брой, дрехи и автомобил от армейския резервен фонд ги очакваха в базата. Качиха се в автомобила и поеха на север по магистрала 1 към Литъл Торч Кий. Пътуваха със спуснати стъкла и колата се пълнеше със солено ухание на море. Притесняваха се, че закъсняват, но когато по радиото пуснаха песен на Джими Бъфет, и двамата се усмихнаха. Почувстваха се, сякаш Райли Търнър им изпраща послание.