Във фермата Банкс пазеше Мартин Винън в апартамента над плевнята, а Карлтън им свари кафе в кухнята в главната къща. Томи го успокои да не се притеснява, щял да уреди въпроса с хазяите, когато се върнат.
Харват разказа на Карлтън всичко, което се бе случило. После Карлтън взе думата. Обясни защо е изпратил Райли в Париж, френски банкер помагал на няколко държави да заобикалят финансовите санкции и се замесил в нелегална търговия с оръжие. Съществували опасения, че централата на ЦРУ в Париж е компрометирана. Затова помолили Карлтън да изпрати свой екип. Преди да възложи задачата на Райли и Харват обаче, започнала „Нощта на дългите ножове“.
Стареца разказа на Харват и всичко останало. В характерния си стил разкри само фактите, които според него бе необходимо той да узнае, а другото запази за себе си. Кейси и Роудс слушаха мълчаливо.
След като приключи и обсъдиха отново ролята на АТС, Карлтън погледна Харват и каза:
— Прав си за политическите последствия. Обвинение без солидни доказателства няма да е достатъчно да ги сразим.
— А информацията на Каролайн?
— Не съм чел целия материал, но не съм сигурен, че ще ги убеди.
— А свидетелските показания? — попита Харват. — Ти имаш Винън, ние — Шрьодер. Ще уличим и Бремър.
— Заловили сме и тримата с непозволени средства. Ще откажат да свидетелстват, за да не се злепоставят. Ще проговорят само ако им осигурим имунитет. А за целта трябва да се обърнем или към президента или към главния прокурор и да им предоставим доказателства. Нещо наистина убедително и уличаващо.
— Не разполагаме с толкова време. Те ще атакуват й знаеш ли какво? Пет пари не давам за политическите последици. Искам да предотвратя атаката. После ще мислим за политиците.
Карлтън отпи замислено глътка кафе.
— Съгласен съм. Независимо какво ще предоставим на президента или на Министерството на правосъдието, заради замесените играчи те ще действат изключително предпазливо. Ще проведат обстойно разследване, преди да предприемат каквото и да е.
— С други думи, предвиждаш парализа.
— Не, не парализа. Ще се боят да не допуснат грешка, която да съсипе кариерите им. Ще следват педантично правилата и ще спазват буквата на закона.
— Няма проблем. Колкото повече обвинения повдигнат, толкова по-добре. Първата ми грижа обаче е да предотвратим атаката.
Стареца отпи отново от кафето. Никой не продума. Чуваше се само тиктакането на старинния часовник в коридора.
Накрая Карлтън погледна Харват и каза:
— Какво искаш да направим?
Харват не се замисли нито за миг.
— Искам да ги нападна. Тази нощ. Веднага.
Майк Стрибър беше ангел пазител. Беше донесъл от Тексас новата пушка, която Роудс щеше да използва, както и оборудване за нощно виждане за Харват. То беше само част от снаряжението, което Харват, Кейси и Роудс натовариха в събърбъна, преди да потеглят от Вашингтон за срещата с Рийд Карлтън. Сега Харват се прокрадваше в тъмнината през гористия северен край на имението на АТС и благодареше мислено на Стрибър.
Шрьодер им описа по памет имението, но Винън, шефът на охраната, им предостави по-изчерпателна информация. Времето, разбира се, ги притискаше, но все пак успяха да планират що-годе сносно нападение.
Най-полезни бяха сведенията за персонала — що за хора са и доколко е вероятно да нападнат нарушител, когото смятат за заплаха. Винън не им спести истината — охранителите на имението бяха добре обучени и упълномощени да убиват неканени гости. Понеже Харват нямаше да разнася вестници на велосипед, беше съвършено ясно в коя категория ще попадне, ако го заловят. Задачата бе да не го заловят.
Докато прекосяваше гората, се сети за Райли Търнър. Не биваше да мисли за нея. Не сега. Трябваше да се съсредоточи. Скъта я в сейфа, който пазеше в най-отдалеченото кътче на съзнанието си, захлопна вратичката и я заключи. По-късно щеше да тъгува за Райли Търнър; сега моментът не бе подходящ. Насочи вниманието си към належащата задача и си припомни всичко, което бе узнал за разположението на имението.
Според Винън не използваха кучета. Това бе огромно облекчение. Според Шрьодер обаче — потвърдено и от Винън — имаха много свръхчувствителни системи за откриване на нарушители. За щастие Шрьодер бе помагал при инсталирането им. От жилището си във Вашингтон, наблюдаван зорко от Никълъс, той създаде мъртви зони, през които Харват да премине и да се промъкне до главната сграда. Настрои и радиопредавателите им така, че да заобиколят обичайното заглушаване на сигнала в имението.
Читать дальше