Брэд Тор - Черният списък

Когато очите на Харват се фокусираха, Мидълтън се наведе и го притисна:

— Слушай, кучи сине. Последен шанс. След това преминавам към автомата. Първо ще ти надупча коленете. Къде са хората ми? И най-важното — къде са Банкс и Карлтън?

— Тук сме — долетя глас от прага.

Мидълтън се извърна рязко и видя как Рийд Карлтън му изпраща въздушна целувка, последвана от два изстрела от стария му пистолет 1911.

Вторник

Рийд Карлтън познаваше мнозина от тежката артилерия във Вашингтон, но не той, а Томи Банкс успя да събере на тайно спешно заседание шефовете на ФБР, ЦРУ, Националната агенция за сигурност и Министерството на отбраната. Харват не искаше да присъства на срещата и любезно отклони поканата. Карлтън разбираше защо предпочита да остане зад кулисите. Помоли го само с Никълъс — който бе заминал за Тексас с Нина — да бъдат на разположение, в случай че се наложи да им задават въпроси.

Оказа се, че въпросите са много, повечето отправени към директора на Националната агенция за сигурност. Всички началници смятаха АТС за чудовище, чийто юзди Агенцията е изпуснала. Отдавна имаха подозрения спрямо квазичастната компания, а сега най-лошите им опасения се сбъдваха.

Понеже в стаята не присъстваха нисши служители, директорът на Националната агенция за сигурност нямаше към кого да се допита. Не че имаше значение. Дори половината от фактите за АТС, представени от Карлтън, да бяха истина — а той нямаше причини да се съмнява, — щяха да затънат до шия в неприятности, независимо с каква власт е разполагала Агенцията над АТС. В град като Вашингтон всичко опираше до привидностите.

Другият проблем на Агенцията беше колко се е сраснала с АТС, особено по отношение на информационния център в Юта. Щеше да се наложи да го закрият незабавно, поне докато не приключи обстойното разследване. Трябваше да разберат как точно е смятала АТС да проведе атаката и да се погрижат да възпрат всякакви бъдещи покушения от този род.

След като се изтощиха да трият сол на главата на директора на Националната агенция за сигурност, участниците в срещата започнаха да разискват какво да предприемат оттук нататък. Всички се съгласиха, че две стъпки са неотложни. Първо, трябваше да изпратят подкрепление в имението на АТС, за да освободят Роудс и Кейси.

Рийд Карлтън предложи ЦРУ да осигури отряда и версия за пред обществеността, че Чък Бремър е изпитвал сериозни финансови затруднения. Освен че следващата година дъщеря му щяла да постъпи в скъп университет от „Бръшляновата лига“, полковникът се разорил с множество извънбрачни афери. Решил да напусне Министерството на отбраната и да се прехвърли в частния сектор, за да спечели повече пари. С тази цел кандидатствал за пост в АТС, но не го одобрили. За да си отмъсти, избил няколко служители на компанията в имението й във Вирджиния, включително изпълнителния й директор Крейг Мидълтън. Уликите на местопрестъплението щяха да разкрият, че Мидълтън е успял да стреля, преди да умре, и да убие Бремър.

Според Роудс и Кейси нито един член на управителния съвет не бе пристигнал все още в имението. Засега местопрестъплението беше изцяло на тяхно разположение, но трябваше да действат бързо.

Следващата стъпка бе да информират президента. Най-трудната задача бе да ограничат броя на хората в заседателната зала. Директорът на ЦРУ обаче осведоми безапелационно президента, че ще допуснат единствено главния прокурор и министъра на финансите, а на други съветници няма да разрешат да присъстват. Въпросът бе от национално значение, но щеше да се разисква само в най-тесен кръг.

Президентът уважи препоръката. Когато Рийд Карлтън пристигна в Белия дом с министъра на отбраната, директорите на ЦРУ, ФБР и Националната агенция за сигурност, той го посрещна в заседателната зала, придружен само от финансовия министър и главния прокурор.

Карлтън говори петнайсет минути, последван от директорите на Националната агенция за сигурност, ФБР и ЦРУ. Главният прокурор и финансовият министър останаха изумени от чутото. Президентът, макар и ужасен, запази хладнокръвие.

След като предостави възможност на всички да изразят мнението си и да зададат въпроси, президентът повдигна темата за ограничаване на щетите. Случаят беше изключително деликатен и щеше да подкопае дотолкова доверието на американците в правителството, че той предпочиташе да го погребат веднъж и завинаги. Шефовете на тайните служби предупредиха, че ще балансират върху тънко въже. Прикриеха ли историята, щяха да създадат впечатление, че АТС е действала със знанието и подкрепата на правителството, което не беше вярно. Втълпяха ли си хората, че правителството е участвало в сценария, връщане назад нямаше.