Джули Гарууд - Списък с убийства

— Не разбирам. Той печели цяло състояние от семинарите си, защо му трябва да…

Замисли се за подходящата дума, но Корди й я подсказа:

— … да мами и ограбва.

— И то самотни жени. Та тези пари не са му нужни.

— Не мисля, че е въпрос на необходимост — обясни Корди. — Вероятно го прави заради властта, която това му дава, опива се от нея.

— Кой се опива? — попита Софи, докато се настаняваше до Корди. — Подай ми студения чай, моля те.

— Обсъждаме защо Шийлдс ограбва богатите нещастни жени. — Корди подаде на Софи чашата й и добави: — Казвах, че според мен не е заради парите.

— Не съм съгласна! — възрази Софи. — Мисля, че е точно заради парите.

— Но рискува някоя от жертвите му да отиде в полицията — намеси се Регън.

— Той се мисли за непобедим — прекъсна я Софи. — А според него рискът явно си струва. Мери Кулидж му е прехвърлила малко повече от два милиона. Това са ужасно много пари, момичета.

— Определено си струва — съгласи се Корди. — Особено когато си толкова алчен.

Регън погледна Софи.

— Ти как се сдоби с този дневник?

— Казах ти, че дъщерята на Мери го намерила след погребението, докато опаковала нещата на майка си. Веднага отишла в полицията, но не стигнала до никъде. Наела адвокат да върне парите, но като прегледал документите, които Мери била подписала, казал на дъщерята: „Стореното от Шийлдс е осъдително, но от правна гледна точка той не е нарушил никакви закони“.

— И какво е станало после? — попита Регън, защото Софи млъкна изведнъж.

— Кристин — така се казва дъщерята, трябвало да се върне в Батъл Крийк, където живее със съпруга си. Но преди да замине, изпратила копие от дневника до „Трибюн“. Репортерът, който е получил писмото, провел няколко разговора по телефона, но заради по-неотложни теми зарязал тази — според него — загубена кауза. Писмото и копието от дневника се озовали в кошчето му за боклук. Чух го да разказва на колега колко наивни и доверчиви са жените и разбира се, веднага се ядосах. Така че, когато той излезе по работа, извадих копието на дневника от кошчето и го прочетох.

— Нали знаеше колко си пада Софи по загубени каузи — вметна Корди. — И тъй като се нуждаеше от помощ, ме застави да прочета дневника…

— И Корди веднага реши да участва — добави Софи.

— Кога се случи всичко това? — попита Регън.

— Ти беше в Ел Ей, когато Корди отиде при ченгетата да научи нещо.

— Тя ме накара! — каза Корди. — Но ще призная, че първоначално бях окуражена от факта, че полицията всъщност води разследване срещу този човек. Обаче радостта ми не трая дълго. Лейтенант Луис, застаряващ женкар и флиртаджия, прояви невероятно състрадание и разбиране. Обаче ми отне около две минути, за да разбера, че всъщност изобщо не му пука за този случай. Преструваше се заради мен.

Софи беше забравила да каже на сервитьора да донесе салатата й веднага щом е готова. Трите обяда пристигнаха едновременно. Тъй като бързаше да се върне на работа, тя грабна вилицата и атакува салатата с настървение. Корди изсипа обилно количество кетчуп върху чийзбургера си.

— Има ли подадени други оплаквания срещу Шийлдс? — попита Регън.

— Да, изглежда, е имало и други жени — отвърна Корди, — но не са събрани никакви твърди доказателства. Лейтенантът настояваше, че по случая се работи. Не съм сигурна какво точно означава това. Както и да е, оттогава мина цял месец, а Шийлдс си остава на свобода. Открих, че Луис е прехвърлил разследването на един от по-немарливите си детективи, някой си Суини.

Тя отново взе сандвича и се канеше да го захапе, когато Регън попита:

— И от колко време казвате, че се занимавате с това?

— Не много отдавна — каза Корди.

Регън нарочно изчака Корди пак да посегне към чийзбургера си и рече:

— Имам още един въпрос…

Корди отново остави сандвича в чинията.

— Нарочно го правиш, нали? Питаш ме точно когато… Софи, остави картофите ми на мира.

— Те не са полезни за теб. Просто ти помагам да ги изядеш, защото се грижа за здравето ти. Нали съм ти приятелка.

Корди направи измъчена гримаса, но лицето на Регън придоби сериозен вид:

— Мислиш ли, че Мери Кулидж се е самоубила, или споделяш мнението на Софи?

— Че е била убита ли? — прошепна Корди. — Не съм сигурна. Възможно е.

Регън остави вилицата си и се приведе напред:

— Сериозно ли говориш?

— Защо не реагира така шокирано, когато аз ти казах мнението си? — попита Софи.

Регън отговори без заобикалки:

— Защото ти си кралица на драматичните изявления. Корди е по-прагматична и ако и тя мисли, че е възможно, работата е сериозна.