Джули Гарууд - Списък с убийства

Регън знаеше, че се вманиачава на тази тема, но твърдо реши да разбере дали надареното момиче е внучка или гадже на застаряващия мъж. От сепарето си ги проследи с поглед, докато завиваха зад ъгъла. Наведе се така, че щеше да се стовари на пода, ако не се беше хванала за ръба на масата.

Чувстваше се като глупачка. Седна на мястото си, намести бялата покривка, която за малко не издърпа, и се облегна назад. „Няма значение — каза си. — Няма никакво значение“.

Виждаше само темето на мъжа. Любопитството отново я загложди и тя се надигна, за да може да наблюдава двойката, но пищните растения, които заграждаха сепарето, й пречеха. Раздели гъстите листа, но един стрък я плесна по лицето. Това не я отказа. Забеляза, че момичето се настанява в едно сепаре в далечния край на ресторанта. Старецът не седна срещу нея. Регън разтвори листата точно навреме, за да види как мъжът се намества плътно до момичето. Кевин им подаде менютата, но преди още да се обърне, за да се върне на мястото си, мъжът обви ръка около раменете на младата жена. Наведе се и я целуна.

— Развратник! — прошепна си Регън.

— Градинарстваш ли?

Стресната от гласа на Софи, тя бързо пусна папратите и едва избегна един надвесен фикус.

— Закъсня.

Софи не обърна внимание на забележката й.

— Какво правиш? Зяпаш някой готин мъж, надявам се.

— За съжаление не. Наблюдавах поредния боклук от мъжки пол.

— Значи продължаваш с това, а?

Регън кимна.

— Просто не мога да спра. Честна дума, те са навсякъде.

Софи се засмя. Регън си помисли, че тя прилича на тийнейджърка.

Косата й бе на опашка, а страните й се бяха зачервили от тичането. Софи тичаше където и да отиваше, защото винаги закъсняваше. Днес изглеждаше прелестна, но всъщност винаги си изглеждаше така.

— Това нова блуза ли е? Харесва ми.

— Нося твърде много розово — въздъхна Софи. — Но видях тази и просто трябваше да я имам.

Сервитьорът се появи и записа поръчката на Софи. Регън се обърна към входа на ресторанта.

— Не мога да повярвам, че дойде преди Корди. Какво ли я задържа? Тя никога не закъснява.

— Аз й казах да дойде към един, един и петнайсет — обясни Софи.

Сервитьорът се върна със студен чай. Софи веднага грабна три пакетчета захар и ги изсипа във високата чаша.

— Защо да идва по-късно?

— Тя вече знае това, което искам да ти разкажа. Въвлякох я в тази история преди един месец, но не исках да те безпокоя, защото по това време ти имаше много пътувания.

— Ходих само до Рим.

— Извинявай, преди Рим беше в Хюстън, Маями и…

— Ел Ей — довърши Регън. — Май доста съм попътувала през последните два месеца. Хайде, разказвай. Какво е това, в което си въвлякла Корди?

— Планът.

Тя изрече думата с въодушевление и Регън видя блясъка в очите й.

— Звучиш ужасно сериозно, Софи! Хайде, разкажи ми за този план. — Последната дума произнесе с нескрита ирония.

— Не ми се присмивай.

Регън вдигна ръка:

— Не ти се присмивам. Кълна се в твоя студен чай.

Сервитьорът чу „студен чай“ и след няколко секунди една висока чаша се появи и пред Регън. Тя не го отказа, дори му благодари. Софи скръсти ръце.

— Първо да ти съобщя, че плановете за довечера се промениха.

— Няма ли да вечеряме заедно?

— Разбира се, че ще вечеряме. Корди вече е направила резервациите. Но първо ще ходим на един прием. — Тя се обърна, извади от чантата си руло сгънати листове и ги постави на масата.

— Какво е това?

— Ще ти обясня след минута.

— Добре, кажи ми поне за приема.

Софи се смръщи, защото някакви бизнесмени се настаняваха на дълга маса в съседство.

— Какво не е наред?

— Онези мъже те зяпат.

— Не зяпат мен, а теб — каза Регън. — Просто не им обръщай внимание. — Този в края всъщност е доста готин.

Регън не погледна.

— Кажи ми за приема.

Софи най-после насочи изцяло вниманието си към Регън.

— Приемът е за хората, които се регистрират първи за семинара през уикенда, на който трите ще ходим.

Тя изтърси всичко наведнъж и отправи към Регън най-очарователната си усмивка. Това не свърши работа.

— Не мога да дойда.

— Разбира се, че можеш. Още си много стресирана от пътуването до Рим и това, че е трябвало да стоиш в една стая с пастрока си, който е боклук — ако трябва да използвам твоето определение. А това, което ще направим, е нещо съвсем различно и… благородно. Да, благородно е.

— Колко благородно?

Софи се наведе напред и каза шепнешком:

— Ще ловим убиец.