Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Стой. Чакай да вляза вътре, продължавай да се оглеждаш — подкани го Клайн. — А, ето я Ванеса. Ей там, вдясно. Остави ме аз да се оправям с нея, чу ли?

— Не виждам Кейт, не я виждам.

— Сапьорите са пристигнали. В момента се подготвят. Дилън, какво по дяволите правиш?

Клайн скочи на спирачката, но Дилън вече бе слязъл от колата и търчеше към портата. Клайн изруга, паркира колата и се втурна след него.

— Дилън, чакай, чакай… — викаше Клайн.

Дилън не го слушаше., Той трескаво търсеше Кейт, докато Клайн се опитваше да го настигне, преди да е направил някоя лудост.

Дилън заобиколи микробуса на сапьорите. Двама полицаи стояха при Ванеса, която ридаеше и сочеше къщата. Един от тях забеляза, че Дилън идва при тях, и побягна да го спре.

— Видяхте ли Кейт Макена? — попита Дилън веднага.

— Току-що пристигнахме, бяхме първите. След нас дойде линейка и после детектив Халинджър.

Клайн дотича ужасно задъхан. Полицаят продължи:

— Ванеса Макена ни каза, че вътре има хора. Детектив Халинджър тъкмо тръгна натам, побъркан човек. Ще се опита да ги освободи, преди да избухне бомбата. Не можах да го спра.

Дилън вече бягаше. Той прекоси алеята, прехвърли се през багажника на колата, която му препречваше пътя, и се втурна нагоре по хълма.

Кейт беше още вътре. Ако бомбата избухнеше… Трябва нещо да беше засякло, защото къщата си стоеше цяла и непокътната. Може би Ванеса не е настроила таймера правилно… Може би се е обадила твърде рано… Какъв, по дяволите, е планът? Мислите му препускаха. Трябваше да има резервен план.

Тъкмо стигна до алеята отпред, когато чу изстрел.

Той извади пистолета си, освободи предпазителя и влезе крадешком в къщата. Не се виждаше никой.

Нейт стоеше на вратата на библиотеката в дъното на къщата. Трябва да беше блокирал ключалката в бързането си да влезе и се е видял принуден да стреля по нея и да изрита вратата. Огледа цялата стая. Юън беше на пода, с лице нагоре и със затворени очи. Нейт потърси Кейт, но не я намери. Видя кошницата с цветя на масата и се олюля на пети, знаейки, че може да избухне всеки момент. Отвори уста да извика Кейт, но се чу само пресипнал звук. Усети, че към тила му се притиска дуло на пистолет.

— Пусни оръжието или си мъртъв.

Дилън стоеше зад него.

Нейт примигна.

— Какво правиш? Да не си полудял? Махни оръжието от мен. Опитвам се да измъкна Кейт и Юън, преди да…

— Пусни оръжието, кучи син?

— Какво, по дяволите, ти става? — изръмжа Нейт.

— Къде е Кейт?

— Не знам. Опитвам се да я спася.

— Имаш предвид да я убиеш? С пистолета на Юън ли щеше да стреляш или със своя? Чисто и просто, а? Ще изкараш, че Юън е стрелял. После ти си героят, че си го елиминирал.

— Това е лудост. Защо да…

Дилън го прекъсна:

— Направи голяма грешка. Знаеше за парите още преди да си говорил с адвоката. — Дилън притисна цевта към черепа на Нейт и извика: — Къде е тя?

— Казвам ти, нещо не си…

— Тук съм. — Вратата на библиотеката зад тях се открехна леко и Кейт се подаде иззад нея, стиснала ножица. Тя отпусна ръка и каза потресена:

— Мислех, че Ванеса се връща, че…

Пистолетът на Нейт сочеше към Юън, но той го отмести леко, така че да се извърне към кошницата на бюрото.

— Няма да оставя да ме пипнат, Дилън. Натискам спусъка и всички умираме. Дай ми пистолета си и никой няма да пострада. Кейт ще е моята застраховка. Тя ще излезе с мен и всички ще си останат живи. Нямам какво да губя. Сега побързай и реши. Бомбата може да избухне всеки момент.

Дилън не свали пистолета си.

— Кейт, махни се оттук. Бягай!

— Но, Дилън…

— Тръгвай! Веднага!

Кейт не помръдна.

— Дилън…

Вратата на къщата се отвори рязко. Главата на Нейт се отмести за частица от секундата. Като светкавица, свободната ръка на Дилън удари китката на Нейт и пистолетът му изхвърча. С едно движение Дилън го изрита и събори на пода с крак, а пистолетът му продължаваше да се опира в тила на Нейт.

Сапьорите нахлуха в библиотеката с пълно защитно облекло и Дилън им извика, изправяйки Нейт на колене.

— Първо изведете Кейт. Също и Юън. Бързо!

Кейт най-после успя да проговори. Когато сапьорите пристъпиха към нея, тя вдигна ръка.

— Не е нужно, аз…

Дилън бе изправил Нейт на крака и го блъсна към вратата.

— Бързо, Кейт! — нареди Дилън.

— Ти не разбираш. — Кейт отиде до бюрото и остави ножицата, после отвори ръката си. В дланта й лежеше синя жица, дълга само няколко сантиметра. — Бомбата няма да избухне.