Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Нали няма да направиш някоя глупост?

— Няма.

Не беше сигурна, че може да му вярва.

— Най-добре изобщо не говори с него.

— Той се канеше да те убие — напомни й Дилън. Агент Клайн извика нещо на Дилън.

— Стой тук, Кейт — повтори той. — Моля те.

— Добре — отстъпи тя.

Дилън я погледна, сякаш не й вярваше.

— Говоря сериозно.

Дилън се обърна и тръгна към Нейт. Спря на няколко крачки от него. Клайн стискаше ръката на Нейт над лакътя, докато го водеше надолу по хълма. С огромно удоволствие беше сложил белезниците на детектива. Полицаите и детективите започнаха да се скупчват в кръг около тях, докато те вървяха към колата.

Нейт изгледа навъсено Дилън.

— Няма да ви огрее. Не разполагате с никакви доказателства.

— Имаме достатъчно — каза Клайн.

— Дори и да имате нещо, това са само косвени доказателства.

Усмивката на Дилън не стигна до очите му.

— Много си се постарал, нали? Обзалагам се, мислел си, че всичко ще е много лесно. Една бомба и — бум! — проблемът е решен. Кейт щеше да е мъртва, преди изобщо да е научила за завещанието.

— Не, грешиш.

— Колко време работи в полицията на Савана? — попита Клайн Нейт.

Дилън отговори вместо него.

— Достатъчно дълго, за да се запознае с Ванеса и да почне да се чука с нея. Знаеше се, че тя спи с някого. Оказа се, че този някой си ти.

— Измислили сте плана си и ти си се прехвърлил в чарлстънската полиция — каза Клайн. — Трябвало е да се дистанцираш от Ванеса и си искал да научиш всичко възможно за Кейт.

— Прехвърлих се, защото имаше свободно място, а аз търсех промяна… — настоя Нейт.

— Търсел си осемдесет милиона долара, гадино — прекъсна го Дилън. — Ванеса е снимала с камерата стареца. Комптън й се е доверявал, затова я е помолил да направи записа. Тя трябва адски да е побесняла, когато той е погледнал в камерата и е казал, че завещава всичко на Кейт. Вече е бил променил завещанието си, така че не е имало полза тя да го убива, след като е научила.

— Тя ти е разказала всичко, нали? — попита Клайн.

— Не можеш да докажеш… — възрази Нейт.

— Ти беше този, който провери алибито й за деня, когато е направен записът. Каза, че алибито й е желязно. Как да се сетя, че лъжеш? — вметна Дилън.

Нейт не отговори, но Дилън и не очакваше да каже нещо.

— Ти ли имаше връзките, за да ангажираш Цветаря, или отиде при Джакман и му предложи сделка, която той не можеше да откаже?

— Не можеш да докажеш нищо, по дяволите! Това са само предположения.

— Обаче нещата се объркаха, а? — продължи Клайн, без да обръща внимание на протестите на Нейт. — Кейт ви е затруднила. Две експлозии, а е останала жива. Имала е късмет, за разлика от вас. Наведнъж ли купи трите бомби или една по една след всеки неуспешен опит?

— Знаел си, че Кейт ще е на партито на Карл — продължи Дилън. — Знаел си го още преди да пишат за това във вестника. Научил си го от Карл, макар той да го е направил неволно. Той е рекламирал компанията на Кейт при всяка възможност. Карл каза, че участва в доста благотворителни прояви в Савана. Комптън спомена в записа, че добрите дела на Ванеса са спечелили добра репутация на името Макена. Ванеса е достатъчно хитра да не се запознае лично с Карл, но винаги е била наблизо и е слушала внимателно. Знаели сте далеч по-рано и сте имали време да планирате всичко.

— Ти уж просто си се оказал в района, когато е избухнала бомбата — добави Клайн. — Пристигнал си първи на мястото и първи си открил Кейт. Трябва да си бил много разочарован, когато си разбрал, че още диша.

— Това е абсурдно — извика Нейт.

Клайн и Дилън отново не обърнаха внимание на възраженията му.

— Включването на името на Рийс Крауел в онези списъци в апартамента на Роджър е престараване, не мислиш ли? Опитвал си да ни объркаш или може би малко да ни подскажеш? — продължи Дилън. — Постоянно е трябвало да променяш плана, нали? Убил си Роджър и си подхвърлил доказателства, уличаващи Юън. Последната бомба е трябвало да убие Кейт и Юън, разбира се, но проклетията не гръмна. Така че се е наложило да влезеш и сам да свършиш работата.

— Пистолетът на Юън и мобилният му телефон бяха в джоба ти — обади се Клайн.

— Мога да обясня защо — отвърна Нейт.

— Можеш ли да обясниш защо си казал на Кейт, че Рийс е отвлякъл сестра й?

— Така мислех… Юън ми се обади… Клайн погледна Дилън.

— Пфу. Измисля лъжите с бясна скорост.

— Ти си алчен кучи син, Нейт — каза Дилън. — Но направи голяма грешка. Помниш ли какво ми каза? „Чух, че тя отказала парите“. Което ме накара да се замисля. Откъде може да знаеш това? Ванеса си тръгна, преди Кейт да промени решението си и да приеме наследството. Чул си го от Ванеса.