Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Ти беше вътре. Ето защо.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Сапьорите вече бяха там. Ти не трябваше…

— Ти беше вътре — повтори той твърдо.

Тя поклати глава.

— Поемаш глупави рискове.

— Чувал съм тази критика и преди — от теб, в интерес на истината.

Той отново опита да я целуне, но тя избегна устните му.

— Кога съм…

Той въздъхна.

— В болницата в Бостън, след операцията ми… може би ден по-късно. Събудих се и те видях. Стана ми хубаво, като знаех, че си там, но не можех да разбера защо. Винаги си се заяждала с мен.

— Не съм.

— Всеки път, когато идваше в Нейтънс Бей, правеше нещо да ме подразниш.

Тя долови смеха в гласа му.

— Дай ми пример.

— Ако ти вдигнеше телефона и търсеха мен, измисляше всевъзможни истории.

— Не съм.

— Каза на Джейни Калахан, че съм постъпил във Френския чуждестранен легион.

— Е, може би веднъж, но щом тя е такава глупачка да повярва, изобщо не е трябвало да излизаш с нея.

— Загубих доста гаджета заради теб. — Той целуна ухото й. — Но най-ужасното нещо, което правеше…

— Да?

— … беше, че ме пренебрегваше. Направо ме побъркваше. — Той се прозя престорено. — Мислиш ли, че ще заспиш след това?

— След кое?

Той не обясни. Тялото му вече покриваше нейното.

Дилън влезе в кабинета на Дръмонд в десет часа на следващата сутрин. Главният инспектор нямаше търпение да говори с него.

— Затвори вратата и седни — каза Дръмонд. — Искам да ми разкажеш всичко. Халинджър направи ли нещо, с което да предизвика подозренията ти?

Дилън остави пистолета и значката на бюрото.

— Не. После седна и разказа какво се бе случило. Когато свърши, добави: — Никога нямаше да се сетя за разминаването във времето, ако не беше ти. Не исках да отида в полицията на Савана само с предчувствие, особено при положение, че той работи за тях.

Дръмонд кимна.

— Когато ме помоли да ти направя една проверка и ми каза за онази странна забележка на Халинджър…

— Че чул, че Кейт се отказала от парите — довърши Дилън.

— Точно така. Ти вече подозираше нещо. Просто не приемаше идеята. А аз само помогнах малко. След четирийсет години в полицията съм научил едно-две неща и едно от тях е как да откривам информация бързо. Само с няколко обаждания намерих един приятел, който да провери телефонните позвънявания и плащанията с кредитни карти, които показваха, че Нейт Халинджър и Ванеса Макена са били на едно и също място по едно и също време. Изглежда, са си направили чудесно рандеву в Канкун преди шест месеца.

Дилън продължи:

— Откритието, че Ванеса спи с Нейт. Това е гвоздеят в ковчега.

— Какво стана с Джакман?

— Наложило се да го пуснат.

— Липса на доказателства?

Дилън кимна.

— Голям срам — каза Дръмонд.

Говориха за случая още няколко минути, после Дръмонд смени темата.

— Скоро ще се пенсионирам. — Той протегна ръце и сплете пръсти на тила си.

— Да, чух.

— Ще остана по тези места, разбира се. Тук е прекалено красиво, за да се преместя.

Дилън се съгласи.

— Не се тормозиш от задръствания и натоварено движение — каза той. — Това определено ми харесва. В Бостън не е така.

— Ходиш ли за риба?

— Да — кимна Дилън.

— Тук има страхотни места за риболов. Мислил ли си да напуснеш работата си?

— Не.

— Браво. Имаме нужда от хора като теб. Какво ще кажеш да смениш темпото? Тук нямаме много убийства и взривове. Хората в града ще говорят за случилото се с Кейт още години. Тя е голяма работа, нали?

Така си е.

— Както казвах, ще се пенсионирам. Може би ще издържа още шест месеца. Какво мислиш? Ще ти стигне ли толкова време?

Дилън си замина.

Кейт тъкмо се събуждаше, когато чу входната врата да се затръшва. Тя бързо седна в леглото. Чу потеглянето на кола и побесня. Как смееше да си тръгне, без да каже поне „ще се видим пак“?

— О, не мисля — измърмори.

Изрита чаршафа и скочи от леглото, готова да побегне след него и да му даде да се разбере. За щастие възвърна здравия си разум, преди да излезе от спалнята. Мили боже, та тя е чисто гола. Това вече щеше да е страхотен спомен. Превъртяла, крещяща, гола изоставена любовница, която търчи след него по улицата.

Реши, че поне й е оставил бележка. Не бързаше да я прочете. Щеше да разбие сърцето й. Облече се, без да бърза, и слезе долу. Мина покрай чантата на Дилън, спря и се обърна. Почувства се като идиотка. Не е заминал за Бостън.

Но днес щеше да замине. Беше приготвил багажа си, нали? Една бележка в кухнята го потвърждаваше. Беше си записал номер на полет и час на едно листче. И номерът на авиокомпанията над тях.