Джули Гарууд - Бавно изгаряне

Знаеше, че не може повече да избягва Нейт. Взе си две кутийки кола от автомата, отвори едната и отпи. После му се обади.

И попадна на гласова поща.

— Добре. Отговарям на обажданията ти. Звънни ми на мобилния.

Това сигурно ще го вбеси яко, помисли си Дилън.

Кейт беше в кабинета на Дръмонд. Дилън реши, че е имала достатъчно време да обсъди с него проблема си с невестулката, и тръгна към втория етаж, за да се присъедини към тях.

Когато влезе, тя тъкмо прибираше разни документи в куфарчето си. Той й подаде другата кутийка кола. Дръмонд си записваше нещо.

— Ще проверя това — обеща той. Погледна Дилън и каза: — Кейт иска да прекара нощта в дома си. Мисля, че можем да уредим това. Нали? Ще пратя няколко души да проверят къщата и още няколко да патрулират в района. Тя живее в сляпа улица, така че задачата ни се улеснява.

— Ти ли го убеди? — обвини Дилън Кейт.

— Може да съм му споменала, че ще успея да се наспя, ако съм в собственото си легло довечера.

— Е, не беше просто споменаване — възрази Дръмонд. — Едва не ми падна на колене, за да те убедя да се съгласиш.

Тя затвори куфарчето и го остави на пода.

— Не съм падала на колене — каза Кейт. Обърна се към Дилън и попита: — Знаеше ли, че главен инспектор Дръмонд е бил детектив в Лос Анджелис? Оттеглил се след двайсет години служба и се преместил тук, защото му писнали задръстванията там.

— Мисля, че се опитва да те убеди, че съм достатъчно квалифициран за работата си. Ние вече говорихме с него, Кейт — отвърна й Дилън. — Той знае всичко за кариерата ми и аз знам доста за неговата. Наясно е колко го уважавам заради опита му.

Кейт се изправи.

— Значи сега мога да си отида вкъщи?

— Седни си на мястото — нареди Дръмонд. — Няма да ходиш никъде, докато не проверят къщата. И улицата добави той. — Адвокатът ще донесе ли документите тук, за да ги подпише Кейт?

Дилън беше обсъдил този вариант с Дръмонд.

— Не. Първоначалният план не може да се променя. Ако Кейт е съгласна, ще се опитаме да го организираме за седем часа утре вечер. Това ще ни даде достатъчно време за подготовка.

— В Савана? — попита Дръмонд.

— Да.

— Много лошо. Тогава всички освен мен ще се карат кой да командва парада.

— Всички? — учуди се Кейт.

— Савана е в друг щат — напомни й Дръмонд. — ФБР няма да позволят да ги държим настрана. Това всъщност е техен случай. А и полицията в Чарлстън няма да отстъпи. Първата експлозия е на тяхна територия. Сега ще се включи и полицията в Савана, особено ако мислите, че нещо може да се случи.

— Полицията в Савана? Тях пък защо да ги намесваме?

— Защото ще сте в техния двор — обясни Дръмонд. Той погледна Дилън и добави: — Представяш ли си как ще се почувстват, ако стане престрелка или нещо избухне и те не са уведомени?

Дилън кимна.

— Ще ни разкатаят фамилията.

Те се шегуват, нали? Ако всички тези хора дойдеха на срещата, нямаше да се поберат в сградата на „Смит и Уесън“.

И тогава тя ги разбра. Ако имаше стрелба или бомба което бе предпочитаното средство за унищожение, — някои от тези хора можеше да загинат.

— Не — каза Кейт. — Не искам никой да идва в Савана с мен. Ще отида сама.

— Ще те оставя ти да се оправяш с това — обърна се Дръмонд към Дилън и се изправи. — Аз си имам работа.

След като Дръмонд излезе, Дилън се подпря на бюрото в очакване на обясненията й.

Тя пък го чакаше да започне да спори с нея. Когато видя, че мълчи, попита:

— Чу ли ме какво казах?

— Да.

— И? — Кейт го гледаше намръщена.

— Добре — каза Дилън. — Щом искаш да отидеш сама, върви.

Веднага заподозря, че той премълчава нещо. Прекалено лесно се съгласи.

— Благодаря.

— Как ще стигнеш дотам?

— С кола.

— Твоята кола не гръмна ли преди няколко дни?

Вярно, беше забравила.

— Ще отида с друга кола.

— Коя?

— Ще си наема.

— Кейт, защо е всичко това?

Заради теб, глупчо. Всичко е заради теб. Страх ме е да не те убият. Боже, дори не можеше да говори за това. Ами всички други детективи и полицаи? Всички те можеха да загинат при една по-голяма експлозия. Тя поклати глава да му покаже, че отказва да му обясни.

Той не разбра намека.

— Защо е всичко това?

Тя се предаде.

— Просто се сетих, че… Може да загинат хора, които са там, за да ме охраняват…

Очите й се напълниха със сълзи. Дилън я изправи и я прегърна.

— Всичко е наред. Просто си малко напрегната.

— Сигурно — съгласи се тя. Изчака той да я успокои, да каже нещо, каквото и да е, от което да се почувства по-добре.