Прав беше. Наистина звучеше грандомански.
— Значи си много влиятелна личност, така ли. Можеш да съсипеш или подпомогнеш нечия кариера.
Карл поклати глава.
— Никога не съм опитвал да съсипя никого. Би било вулгарно. Ако не одобрявам някой човек или продукт, просто не казвам нищо за него.
Значи той използваше влиянието си само за добро? Да не се мислеше за Супермен? Дилън едва не се изсмя.
— И какво получаваш ти?
— Удовлетворение.
— Ами складът? Защо не искаше Кейт да знае, че ти си собственикът му?
— Аз съм само един от собствениците — поправи го Карл. — Но притежавам контролния пакет.
— Отговори на въпроса. — На Дилън му писна да проявява търпение. Тъкмо се канеше да каже на Кейт да излезе, когато Карл го изненада.
— Кейт, скъпа, ще ни оставиш ли за малко насаме?
Тя не искаше да си тръгва, за да е сигурна, че Дилън няма да се държи грубо с Карл, но знаеше, че не може да откаже на молбата.
— Разбира се.
И двамата мъже станаха, когато тя се изправи, а Дилън й отвори вратата. Тя го изгледа предупреждаващо, когато мина край него и му прошепна:
— Бъди търпелив с него.
Звукът в стаята за разпити стигаше и до съседната стая, благодарение на микрофона на стената. Дилън реши да го изключи.
Карл се върна на мястото си и махна на Дилън също да седне.
— Ако Кейт чуе това, което ще ви кажа, ще се притесни, така че разчитам на дискретността ви. В замяна ще съм напълно откровен с вас. Ето какво — не исках тя да знае, че съм собственик на склада, защото смятах да й го предложа — чрез агент за недвижими имоти, разбира се — на значително занижена цена. Опитвах се да помогна на Кейт — обясни той. — Тя ми е много скъпа, а от това, което виждах да се случва с нея през изминалата година, направо ми се късаше сърцето. Тя има толкова големи планове, действа с размах. Искаше да премести компанията в Бостън. Там има много повече познати. Само за година, гарантирам ви, фирмата й щеше да стане една от най-големите в индустрията. За пет години продуктите й щяха да се продават в целия свят. Можеше да постигне несравним успех. — Той внимателно намести яката на бялата си риза, преди да продължи: — Сега няма да премести фирмата си. Тя е отговорен човек. Винаги е била такава. Всички други са по-важни от нея. Тя ще си остане в Силвър Спрингс, защото това е отговорната постъпка. Дълго време стоя тук заради майка си, а сега ще остане заради сестра си. Изабел е най-малката, но вие, разбира се, знаете това. Кейт ще остане тук още две или може би три години…
— Аз бих се радвал много, ако тя остане и разшири фирмата си оттук. Така ще постави Силвър Спрингс на картата. Вероятно ще й отнеме повече време да постигне международен успех, ако действа оттук, но с нейната амбиция и решителност не се съмнявам, че ще успее… ако го иска. Тя ще направи невероятни неща, където и да е, но мястото й е тук.
— А другите собственици на склада как реагираха на идеята да се занижи цената му?
— Не съм ги питал. Аз държа контролния пакет — обясни Карл. — И другите ще се съобразят с мен. Заедно строим няколко сгради в района, а сега, когато обновяването на квартала е в ход и възраждането му започна, те са спокойни, че ще спечелят достатъчно. Силвър Спрингс е малка общност и тъй като предлага на хората спокойствие и безопасност, е чудесно място за живот и забавления. Искаме да привлечем местния бизнес, така че помощта за Кейт може да се възприеме като проява на добра воля.
— Ще ми трябват имената на останалите собственици.
— Разбира се.
— Значи си намалил цената, защото това е добър бизнес ход?
— Да, но също така и защото знаех, че Кейт има финансови проблеми.
Дилън се облегна.
— Така ли? Откъде си научил?
Карл прекара пръсти по масата, докато обмисляше отговора.
— Не съм сигурен откъде съм го чул — призна си той. — Някой ми каза. Да. Трябва някой да ми е казал. Сега вие ще питате кой е този някой, а аз просто не мога да си спомня. На толкова коктейли, вечери и приеми ходя, хората все ми разправят нещо — под секрет. Чувам разни неща, понякога препредадени, а всички знаят колко обичам Кейт. Постоянно се хваля с нейната компания, за да накарам хората да заговорят за прекрасните й свещи и лосиони за тяло. Моята Делия ги обожава. Парфюмите й са направо божествени, а през декември ще пуска нов, който според мен ще е най-прекрасният от всички. Ще се нарича „Саси“. — Той прехапа долната си устна, за да овладее емоциите си.
Дилън не бе разпитвал човек като Карл. Постоянно се отплесваше в маловажни подробности, но Дилън бе твърдо решен да го държи в правия път.
Читать дальше