Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Той ми харесва. Но е представлявал Комптън Макена, а това ме притеснява.

— Той е адвокат и очевидно добър, иначе чичо ти нямаше да го наеме. Наивно е да се мисли, че Андерсън задължително го е харесвал или уважавал. Същото се отнася и за останалите му клиенти.

— Искам да проверя и други хора. Кой може да ми даде името на добър частен детектив?

— Аз мога да се справя с това. Отнася се за компанията ти, нали?

— Да. Но ти си имаш достатъчно, проблеми, а аз се нуждая от тази информация бързо.

Той не настоя.

— Ще помисля.

Тя прибра документите в куфарчето си и се облегна назад. Мислите й препускаха и набелязваха подробностите, за които да се погрижи.

— След като подпишеш документите, какво ще правиш с всичките тези пари? — попита Дилън.

Въпросът му й я подсети за още една неотложна задача.

— Трябва да отида до една банка в Силвър Спрингс.

Той си помисли, че иска да прехвърли парите там.

— Андерсън може да уреди това вместо теб.

— Не ме разбра. Трябва да изтегля заем.

Дилън имаше неприятното чувство, че пропуска нещо. Постоянно си припомняше разговорите и отново, и отново обмисляше различните подробности, но не можеше да се сети какво точно го тормози.

Знаеше, че пропуска нещо, но какво? Какво не виждаше?

Кейт забеляза колко е съсредоточен. От резките му едносрични отговори разбра, че изобщо не му е до разговор. В продължение на повече от час и двамата мълчаха. Мълчанието не беше неловко. Дали вече се чувстваше спокойна в присъствието му, запита се тя, достатъчно спокойна като в компания на близък.

Стигнаха покрайнините на Силвър Спрингс. Когато той направи неочакван завой, Кейт го попита къде отиват.

— На сигурно място — отвърна той. — И на тихо.

— В къщата ми е тихо — изтъкна тя. — Можем да отидем там.

Той поклати глава. Подмина квартала й и продължи по главната улица към полицейския участък на Силвър Спрингс.

Зави зад ъгъла и спря на паркинга зад сградата.

— Какво ще правим тук?

— Трябва да докладвам.

Той слезе от колата и обиколи да й отвори вратата.

— Не разбирам. Какво трябва да докладваш?

— Макар това да е временно назначение, сега работя под ръководството на Дръмонд и съм длъжен да го държа в течение. Не искам да го правя по телефона. Освен това си мислех, че той може да ни помогне много с твоите проблеми около компанията.

— Той? Как?

— Каза, че искаш някой частен детектив да провери онази невестулка. Дръмонд разполага с необходимите ресурси и знам, че няма нищо против да помогне. Ще трябва да му обясниш защо ти е информацията, но той ще третира всичко чуто от теб като конфиденциално. Знае колко си разтревожена.

— Ще бъде чудесно, ако поне едно нещо в живота ми се оправи. Благодаря ти — каза тя.

— Дръмонд помогна и на мен — обясни Дилън. — Вече му се обаждах няколко пъти и му давах имена, които да пусне за проверка. Надявам се да разполага с нещо конкретно.

Тя се усмихна.

— Трябва много да си го впечатлил. Помня какво ти каза Нейт за шефа на полицията.

— Така ли? Какво беше?

— Каза, че е труден… или чешит… и че понеже щял да се пенсионира скоро, не се церемонял с никого.

— Наистина ще се пенсионира — кимна Дилън. — Не знам на колко години е и откога е на служба, но ще ти кажа следното: още не е загубил нюха си за работата. След като го срещнах, за да получа оръжието и значката, проведох няколко разговора по телефона. Исках да знам дали мога да му имам доверие, ако се наложи.

— И можеш ли?

— Да — натърти Дилън. — Той има впечатляващо досие и е добър човек. Уважавам го — добави — и определено му имам доверие.

— Добре, тогава и аз ще му се доверя.

Тръгнаха през паркинга, но Кейт се обърна към колата.

— Трябва да си взема куфарчето. Може Дръмонд да поиска да види някои от документите и ако има време, да ми помогне.

— Ще намери време — увери я той и извади куфарчето от колата.

Подаде й го, а тя прошепна:

— И си сигурен, че няма да разгласи това, което му кажа?

— Сигурен съм. Не трябва да се притесняваш, че…

Тя го прекъсна.

— Не се притеснявам. Просто се опитвам да опазя репутацията на майка си. Знам, че това ти се струва глупаво. Че майка ми вече не я е грижа за това. Но не искам някой да си мисли лошо за нея. — Тя пак тръгна по пътеката. — Радвам се, че шефът на полицията ти помага — добави тя.

— Опитвам се да сваля част от товара от раменете на Нейт — обясни Дилън. — Той ще направи всичко, което го помоля, но и без това е затрупан с работа. Опитва се да открие Джакман, който сякаш е изчезнал от Лас Вегас, освен това е пратил хора да следят Роджър и другите двама братя. Съмнявам се да е поискал външна помощ. Нов е в полицията в Чарлстън и знам, че иска да се докаже. ФБР се интересуват основно от бомбаджията и от това, което чух, вече имат няколко важни улики. Освен това и те търсят Джакман и според Нейт така всички се настъпват един друг. За Нейт ще е много добре, ако в досието му пише, че е пипнал Джакман. — Той погледна към сградата на участъка и каза: — Вътре няма да е такъв хаос.