Джули Гарууд - Бавно изгаряне

Явно главен инспектор Дръмонд ги беше забелязал от прозореца. Задната врата се отвори и той им махна с ръка.

— Не прослушваш ли съобщенията си? — попита той Дилън вместо поздрав.

— Тъкмо се канех да го направя.

— Като го направиш, ще чуеш как ти казвам да ми се обадиш. Тук се получи една много интересна ситуация — съобщи Дръмонд.

Кимна на Кейт и добави:

— Добро утро, госпожице Макена.

— Добро утро, главен инспектор Дръмонд. Моля ви, наричайте ме Кейт.

— Разбира се.

Дилън установи, че южняците са учтиви, независимо от обстоятелствата.

— Та каква ситуация се е получила? — попита Дилън, за да привлече вниманието му.

— Много интересна. — Дръмонд направи път на Кейт и Дилън да минат пред него, после заключи вратата след себе си. — Преди половин час дойде един човек. Представи се като Карл Бертоли.

— Карл е тук? — попита Кейт.

Дръмонд кимна.

— Точно така. Тук е. — Той ги поведе по стълбите към първия етаж.

Кейт нямаше търпение да чуе обяснението му, но той сякаш не бързаше, а прекоси задния коридор и отвори вратата на кабинета си.

Кейт се втурна след него.

— Той защо е дошъл? — попита тя.

— Каза, че изминал целия този път, за да те навести, Кейт, но тъй като ти не си била вкъщи, решил да дойде тук и да се предаде. Заповядай, седни.

Тя се намести на един от столовете срещу бюрото.

— Но защо Карл трябва да се предава? — попита Кейт, напълно объркана.

Дръмонд се настани удобно в стария си скърцащ стол. Сплете пръсти върху бюрото си и обясни:

— Той ми каза, че е отговорен.

Кейт погледна Дилън, който беше затворил вратата зад себе си и се бе облегнал на нея, скръстил ръце на гърдите си. Прие новината невъзмутимо, за разлика от Кейт. Тя беше напълно втрещена.

Кейт внимателно остави куфарчето и чантата си на пода до стола, а мислите й запрепускаха бясно във всички посоки.

— Карл за какво казва, че е отговорен?

— Дръмонд премести тежестта си и наклони стола на два крака.

— Добър въпрос. Реших да му дам няколко минути да се успокои и после да се опитам да получа отговора от него.

— Да се успокои? — не разбра Дилън.

Дръмонд кимна.

— Искам да го разпитам, естествено. Веднага щом измисля как да го накарам да спре да плаче, ще започна.

Сега Кейт разбра защо Дръмонд е толкова озадачен. Не беше попадал на човек като Карл.

— Той реагира много… драматично — каза тя.

— Точно така — съгласи се полицаят.

— И е много емоционален. Той е човек на изкуството — побърза да добави Кейт, за да не си помисли Дръмонд, че тя критикува приятеля си. — В университета е учил театрално изкуство и вече е участвал в няколко продукции. Сигурно знаете, че някои артисти са много емоционални.

— Няма спор, че е емоционален.

— Той как е разбрал, че го търсите? — Тя се обърна към Дилън.

— Сигурно е чул от годеницата си — отвърна той. — От полицията са я питали за местонахождението му. Сигурно тя му е казала.

— Искаш ли ти да се пробваш с него? — предложи Дръмонд на Дилън. — Би трябвало вече да се е успокоил.

— Аз ще говоря с него — обади се Кейт.

— Не съм сигурен дали трябва — каза Дръмонд.

Дилън поклати глава, но тя не му обърна внимание, а се изправи, взе нещата си, опъна пола и помоли Дръмонд да я заведе при Карл.

Когато той не реагира, тя попита:

— Той къде чака? В стая за разпити или във фоайето? Ще го намеря, дори и да трябва да отворя всяка врата на всеки етаж, за да го открия.

— Имаме чудесна заседателна зала и фоайе с автомат за безалкохолни напитки, но Карл не е на никое от тези места. Той е в килия.

— Заключили сте този сладък човек в килия?

Не й даде време да се разгорещи.

— Чакай малко. Не исках да го затварям. Не е моя идея.

— А чия?

— Негова. Той настоя да го заключа.

Това й се стори абсурдно.

— Но защо сте го арестували?

— Не съм.

— Моля?

— Не съм го арестувал. Той искаше да го заключа, така че го заключих. Реших, че няма голямо значение къде ще стои, докато се успокои.

— Къде са килиите?

— Горе.

— Ще ме заведете ли при него? Трябва да не е на себе си от страх.

— Не, няма да те заведа в килията му, но ето какво ще направя. Ще доведа Карл долу на първия етаж в някоя от стаите за разпити. Можеш да говориш с него там.

— Благодаря.

— Още не ми благодари. Трябва да се разбереш и с него — каза той и кимна към Дилън.

— Аз ще говоря с него — заяви Дилън. — И ще ти предам какво ми е казал.

— Тя може да наблюдава и слуша разговора ви зад прозрачното огледало — предложи Дръмонд. — Току-що ни го инсталираха — съобщи гордо той.