Джули Гарууд - Бавно изгаряне

Дръмонд очевидно беше на нейна страна и това я накара да го харесва още повече.

— Кейт иска да обсъди нещо с теб — каза Дилън. — Сега е идеалният момент.

— О, това може да почака, докато поговоря с Карл.

— Планирам да съм тук цял ден — каза Дръмонд.

Кейт направи крачка към Дилън.

— С Карл сме приятели. Той ще говори с мен. Няма да ме нарани, но ако това е причината да не искаш да говоря с него, можеш да дойдеш с мен. Просто недей…

— Недей какво?

Тя въздъхна.

— Недей да го плашиш. — Кейт губеше търпение. — И не го заплашвай.

— На колко години е този човек? На десет?

— Той е чувствителен — каза тихо тя. — За разлика от теб.

Дилън се дръпна настрани, за да може Дръмонд да отвори вратата и да излезе. Кейт се възползва и се измъкна по петите на шефа на полицията.

Дръмонд дръпна от една дървена кукичка на стената огромна метална халка, на която висяха само три ключа, и се отправи към стълбището.

— Стаята за разпити е втората врата вляво. Вие двамата чакайте там и най-добре решете кой ще говори с него и кой ще слуша, а после действайте, защото ти, Дилън, знаеш много добре, че трябва да се обадиш в Чарлстън и да съобщиш на детектив Халинджър, че Карл е тук. А той е длъжен да информира ФБР, което означава, че имате около час в най-добрия случай, преди те да нахълтат и да отмъкнат Карл.

— Ще се наложи да изчакат — каза Дилън. — Ще се обадя на Халинджър, след като разбера какво знае Карл. Искам да задвижа още едно-две неща — обясни той.

— След като говорим с Карл — настоя Кейт.

Той най-после се съгласи, но постави условия.

— Ако преценя, че те заблуждава, веднага се махаш. Ясно? — Преди тя да възрази, той продължи: — И ако не ми хареса как разговаря с теб, пак изчезваш от стаята. — Пусна я да върви напред и когато стигнаха до стаята, добави още едно условие: — И ако ми се стори, че става войнствен или заплашителен…

— Чакай да позная: трябва да изчезна от стаята.

— Точно така.

— Искаш ли да знаеш какво мисля?

Той се ухили.

— Не.

— Все пак ще ме изслушаш. Ако той ме заблуждава, ще го усетя и ще му кажа да престане. А ако не ми хареса как говори с мен, ще го спра. Ако той ме заплаши, аз също ще го заплаша.

Стаята за разпити беше миниатюрна. Имаше малка правоъгълна маса и четири стола, по два от двете страни. Прозрачното огледало беше на стената срещу вратата. Дилън издърпа един стол за Кейт, а той остана прав, докато чакаха.

Карл се оказа изненада. Дилън беше направил някои прибързани преценки за този човек, но щом Карл влезе в стаята, разбра, че е сгрешил.

Карл много се зарадва да види Кейт и преди Дилън да го спре, я прегърна.

— Слава богу, че си жива и здрава. За всичко съм виновен аз, скъпа. Толкова съжалявам.

Тя бързо се освободи от прегръдката му и го запозна с Дилън. Щом отхвърлиха официалностите, седна, а Карл се настани на стола срещу нея. Тя протегна ръка и той я хвана.

— Изглеждаш уморен — каза Кейт.

— Уморен съм. Затова се махнах оттук. Имам нужда да си почина и да се освежа, но бях толкова разтревожен.

Кейт му съчувстваше.

— Трябва много да си се разстроил, когато си научил, че те търсят от полицията.

— Да, беше потресаващо. Очите му се напълниха със сълзи. — Но Делия се разстрои много повече от мен. Годеницата ми се тревожи за мен — добави той. — Трябва да й се обадя. Имам право на едно обаждане, нали?

Дилън издърпа стола до Кейт и седна.

— Имаш право на колкото обаждания искаш. Не си арестуван.

— Заподозрян ли съм?

— Да.

— Не — каза едновременно с него Кейт.

— Зависи от това, което ми кажеш — обясни Дилън.

— Трябва да бъда арестуван. Аз съм отговорен за всичко, което се случи с Кейт. — Той я погледна и успя да докара нещо като слаба усмивка. — Толкова се радвам да те видя.

— И аз се радвам — каза тя. — Искаш ли нещо за пиене? — О, боже, започваше да говори като Изабел.

— Едно кафе без кофеин, ако може, но наблизо сигурно няма „Старбъкс“.

— Съжалявам, няма.

На Дилън му писна от празните приказки.

— Кажи ми, защо мислиш, че ти си отговорен?

— Защото беше моя идея.

— Кое беше твоя идея? — Гласът му стана по-суров. Той държеше да получи отговор.

— Моя идея беше да изложим продуктите на Кейт на онова събитие, на което бях домакин. Очаквах целият елит на Чарлстън да е там. Не биха го пропуснали — обясни той. — И мислех, че това е отлична възможност да представим Кейт.

— Да я представите?

— Да я рекламираме.

— Още не разбирам.

— Знам, че ще прозвучи грандомански, но истината е, че ако аз рекламирам някой продукт, продажбите му скачат до небесата.