Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Ако те помоля да напишеш имената на хората, които знаеха, че ти си собственик на онзи склад…

— Невъзможно — каза Карл. — Рекламирах много усилено онзи район. Кълна се, че съм казал на половината Чарлстън, Силвър Спрингс и Савана.

— Защо Савана?

— Имам много приятели там — обясни Карл. — Прекарвам доста време в Савана.

— Познаваш ли някой Макена в Савана?

— Не мисля. Според мен Кейт и сестрите й са единствените с тази фамилия, които познавам, но пък се срещам с толкова много хора на толкова различни места, че не винаги чувам и запомням имената им.

— Още не си ми обяснил защо смяташ, че си отговорен за експлозиите.

— Ами вземете обстоятелствата. Аз поканих Кейт в имението, аз настоях да донесе от продуктите си и — бум! — тя едва не загина. Аз я насърчих чрез агент за недвижими имоти да погледне моя склад и — бум! — отново за малко не загина. Аз съм собственик и на двата имота. Аз съм отговорен. Просто не знам как или защо. Надявам се вие да откриете.

Единственото нещо, за което беше виновен Карл, бе, че говори прекалено много, и то с всички, готови да го слушат. Някой се е възползвал от информацията.

— Какво е финансовото ти състояние? — попита Дилън.

— В момента е много тежко. Направо катастрофално. Надхвърлил съм всичките си възможности за финансиране. Но това е временно — увери го той. — Строя галерия в имота си, която ще стане великолепна, когато се завърши, и съм вложил останалите си пари в този проект. Но не се съмнявам, че си струва риска и ще се изплатят.

Дилън се изненада от откровеността му. Карл беше странна птица. От една страна, бе претенциозен и арогантен, а от друга — прям и загрижен. Едно бе сигурно не прикриваше чувствата си и всички бяха наясно с тях.

— Как се запознахте с Кейт? попита Дилън. Карл се усмихна.

— Запознахме се в болницата. Беше преди няколко години. Тя беше там с майка си, а аз бях на посещение при сестра си, Сузана. Кейт беше още в гимназията, но вече красавица. И имаше толкова силно присъствие. Нали разбирате за какво ви говоря?

О, да. Разбираше го напълно.

— Още тогава караше пулсът на мъжете да се ускорява. Всъщност сестра ми ни запозна. Кейт чакала майка си да излезе от рентгена, а сестра ми чакала да влезе и двете се заприказвали. За нула време станали приятелки. Сузана е две години по-малка от Кейт — добави той. — Кейт й разказала за свещите, които изработва с различните странни аромати, и помолила Сузана за мнение. Сестра ми беше много въодушевена. Кейт я караше да се чувства важна.

— Сузана беше болна от доста време. Толкова често влизаше в болница, че я наричаше втори дом. — Той замълча с меланхолична усмивка на лицето. — Майката на Кейт беше в ремисия, така че не се налагаше тя да идва в болницата. Но Кейт не забрави Сузана. Навестяваше я често и дори след като постъпи в колежа, задължително я посещаваше през ваканцията. Където и да се намираше, всяка седмица изпращаше на Сузана нещо специално. Свещ, лосион, цвете… подарък, с който да й покаже, че мисли за нея. Всеки път, когато Кейт започваше да разработва нов продукт, се съветваше с нея. Знам, че всъщност не й трябваше мнението на сестра ми, но въпреки това го търсеше. Това даваше на Сузана нещо, което да очаква, особено в последните й дни, когато беше толкова слаба. — Гласът на Карл потрепери, но той довърши разказа си. — Загубихме Сузана през септември. Но Кейт, моята скъпа, скъпа Кейт не я забрави. Тя ми каза, че иска да направи нещо специално в нейна памет, така че разработи този прекрасен парфюм и го кръсти на името й. Тя се казваше Сузана, но всички я наричахме Саси.

Дилън нямаше намерение да позволи на Кейт да отиде в сградата на „Смит и Уесън“, за да подпише документите, преди да е напълно сигурен, че е в безопасност. Обмислянето на всички подробности и координирането на мерките за сигурност с Нейт, полицията в Чарлстън, ФБР и полицията в Савана щеше не само да отнеме време, но си бе логистичен кошмар, което означаваше, че срещата в три следобед със сигурност трябваше да се отложи за по-късно.

Едното решение бе адвокатът да донесе документите на Кейт. Полицията в Силвър Спрингс е добро място, но и всяко място извън Савана и далеч от братята Макена щеше да е приемливо.

За съжаление мястото на срещата не можеше да се промени. Когато Дилън се свърза с Андерсън по телефона и му предложи промяната, адвокатът с хиляди извинения обясни, че подобно изменение е невъзможно.