Джули Гарууд - Бавно изгаряне

— Да, бих искала да видя къщата някой ден.

— Просто ми се обади, когато ти е удобно. Може би следващата седмица или по-следващата? Бих искала да те опозная, Кейт. Изглеждаш толкова… различна от Брайс и братята му, различна в хубавия смисъл.

Кейт изпита леко чувство за вина, когато приключи разговора и затвори телефона. Не попита Ванеса как е Брайс и дали състоянието му е тежко. После осъзна, че ако бе проявила съчувствие или загриженост, щеше да е чисто и просто лицемерие.

Дилън влезе в спалнята й и я откри седнала с кръстосани крака на леглото и с телефона в ръка.

— Току-що ми се обади Ванеса Макена — съобщи му тя. — Покани ме да отида в къщата на Комптън. Каза, че открила още неща, принадлежали на баща ми.

Дилън спря до леглото и се намръщи.

— Изобщо няма да се доближаваш до онази къща и до някой от роднините в Савана, докато не заловим човека, който се опитва да те убие — заповяда той.

— Разбира се, че няма — успокои го тя. Не беше в настроение да слуша лекции. Достатъчно напрежение й се насъбра за един ден, така че смени темата. — Говорих и с Изабел. Тя поне е щастлива. Не й казах, че си тук. Не исках да знае, нали разбираш…

— Какво да разбирам?

— Казах й, че всичко е наред, а ако тя знаеше, че си тук, щеше да започне с въпросите. Какво правиш?

— Какво ти се струва, че правя? Събличам се, защото отивам да си взема душ.

— В спалнята за гости има баня.

Тя млъкна, защото той затвори вратата на банята. След секунда се чу душът.

Можеше да е по-настоятелна и да го прати да спи в спалнята за гости, но не искаше и това беше проблемът. В сърцето си знаеше, че ще го атакува веднага щом той отвори вратата.

— Имам нужда от помощ — измърмори тя. Беше напълно отвратена от себе си. Дръпна завивките назад и се протегна в леглото. Джордан е виновна за това, реши Кейт. Джордан изпрати Дилън и е знаела… о, да, знаела е какво ще се случи.

Кейт се претърколи настрана и взе телефона. Джордан не можеше да я избягва вечно. Реши да й остави съобщение, което да я принуди да й се обади.

Пак се включи гласова поща. Кейт изчака сигнала и каза:

— Просто си помислих, че ще искаш да знаеш, че… — Тя спря рязко. Ами ако някой друг прослушаше съобщението и чуеше, че е спала с Дилън? — Няма значение.

Тъкмо затваряше телефона, когато чу някой да казва:

— Какво трябва да знае? Беше мъжки глас.

— Кой се обажда?

— Майкъл Бюканън. Кейт, ти ли си?

Слава богу, че се осъзна.

— Какво правиш в Бостън?

— В отпуск съм. Пристигнах рано и ще гостувам на Джордан до следващия уикенд. После отивам в Нейтънс Бей. Мама и татко ще са се прибрали дотогава.

Майкъл беше завършил университета на Анаполис и сега се обучаваше за тюлен във военноморските сили. Беше истински смелчага и най-състезателната натура от всички братя Бюканън.

— Кога се връщаш в Бостън? — попита я той. — Искам реванш.

— Защо. Само ще загубиш отново. — Смехът му беше като на Дилън.

— Ще видим това.

— Знаеш ли, че Дилън е тук?

— Да. Джордан ми каза, че ти помага за някакъв малък проблем.

Малък проблем?

— Точно така.

Говориха си още минута-две. Кейт обеща да каже на Дилън, че Майкъл се е прибрал, а Майкъл обеща да накара Джордан да се обади на Кейт.

Тъкмо затвори телефона, когато Дилън излезе от банята. Беше си обул бежови къси гащета и отиваше да провери полицаите и да се увери, че са на местата, където се очакваше да бъдат. Кейт смяташе, че той малко се престарава.

Дилън се забави. Кейт опита да заспи, но мислите й не можеха да се успокоят. Все се връщаха на „малкия“ проблем как да разбере кой се опитва да я убие. Трябваше да е някой от братята Макена, но кой? Може би и тримата. Това би било интересен вариант. Може би и Ванеса е в комбината? Нищо не е невъзможно.

Кейт се въртеше в леглото сякаш с часове, когато Дилън най-после дойде. Беше доста след полунощ.

Не я попита може ли да спи при нея. Просто се съблече и се пъхна в леглото. Тя си помисли, че е ужасно самоуверен, и тъкмо се канеше да му го каже, когато Дилън я придърпа в прегръдката си.

— Будна ли си, краставичке?

— Прекалено съм нервна заради утре, за да заспя.

— Добре — каза той. Вдигна косата от врата й и започна да целува меката й кожа.

По крака й плъзнаха тръпки. Тя се раздвижи в обятията му.

— Кое е добре?

— Добре, че не се налага да те събуждам, за да се любя с теб.

Може би той й каза още нещо, тя не помнеше. Начинът, по който я докосваше, ангажираше цялото й внимание и беше невъзможно в главата й да се оформи логична мисъл.