Мариус Габриел - Седмата луна

— А Джай Хан е собственикът? В такъв случай той е добър бизнесмен.

Келнерката се върна с пълен поднос. Постави върху масата бутилки с бира и съдове с храна. На централното място сложи отворена бутилка уиски „Джей Би“. Замириса на гнила риба.

— Какво е това, по дяволите? Мирише на нещо умряло — каза Мънро.

— Това е „па-да-ек“ — поясни Сакура. — Ферментирала риба. Не я яж. Възможно е да съдържа паразити, които да ти увредят черния дроб.

— В такъв случай ще се въздържа от това ястие, колкото и да ме изкушава — каза Мънро. Избърса старателно гърлото на бирената си бутилка и отпи глътка. Клайв и Франсин не докоснаха нито храната, нито напитките.

Барът започна да се изпълва с хора. Започнаха да влизат групички мъже от по трима-четирима души, облечени в нещо като униформа — маслиненозелени блузи и панталони. Повечето бяха ниски и набити мъже с лицата на селяни, състарени повече от селския труд, отколкото от годините. Голите келнерки, които ги обслужваха, сякаш нямаха край.

— Здрасти, приятели — каза един глас с американски акцент и всички се обърнаха. До масата им се бе появил набит мъж на около тридесет години. Бе облечен с джинси и широка риза със защитен цвят. Косата му бе късо подстригана, по военному, и явно не се беше бръснал поне от седмица. — За мен е истинско удоволствие да се запозная с вас. Казвам се 0’Брайън и работя с Кит Макфадън. Акциентът му бе южняшки, може би от щата Луизиана. Той почна да ги сочи с показалец, все едно стреляше с пистолет.

— Вие сте госпожа Лорънс! Сакура Уеда. Ти трябва да си Мънро. — Погледна Клайв. — А този кой е?

— Това е Клайв Нейпиър, мой приятел — каза Франсин.

— Здрасти, приятел — каза 0’Брайън и седна при тях. — Хареса ли ви шоуто? Допадна ли ви храната?

— Казаха ни, че тук ще се срещнем с генерал Джай Хан — тихо каза Мънро. — Къде е той?

— Дай по-добре да говорим по същество — каза 0’Брайън. — Къде са парите?

— Донесохме ги.

— Къде са?

— От другата страна на реката, в една тайландска банка — излъга Франсин. Не намери за необходимо да казва, че са в сейфа на хотел „Дипломатик“.

— В банкноти ли са? — Да.

0’Брайън сякаш леко се отпусна след тази информация. Едва сега Франсин забеляза, че е много мръсен. Ръцете му бяха черни, а по ризата му имаше петна.

— Дием скоро ще дойде — каза 0’Брайън.

— Кой е той? — попита Мънро.

— Дием си е Дием. Ти ще ядеш ли това нещо? Мънро му подаде чинията и каза с изпълнен с безразличие глас:

— Воn арреtit.

— Не обичаш ли сурова риба?

— Казаха ми, че може да съдържа паразити — поясни Мънро на американеца, който бе започнал да се храни.

— Ако изпиеш достатъчно уиски с нея, нищо няма да ти стане.

— Къде е Джай Хан? — повтори въпроса си Мънро.

— На север — отвърна 0’Брайън.

Франсин усети как я залива вълна от разочарование.

— Той няма ли да дойде?

— Не, госпожо Лорънс, няма да дойде.

Вниманието на всички внезапно бе привлечено от тропота на ботуши по дървения под. Към масата се приближаваше възнисък лаосец на средна възраст в пищна военна униформа. Зад него маршируваха двама опънати като струни сержанти с бели униформи и лъскави ботуши. Всички войници в помещението скочиха и застанаха мирно, с изключение на 0’Брайън, който продължи да яде и с пълна уста поясни:

— Това е колегата ми полковник Дием.

Дием се усмихна любезно, сякаш искаше да се извини за неудобството, което е причинил.

— Изключително се радвам на нашето запознанство — каза той на английски и седна. Двамата сержанти останаха в стойка „мирно“ зад него.

Челюстите на 0’Брайън продължаваха да се движат.

— Ще ви се наложи да привикнете към лаоската кухня. Тя започва там, където другите национални кухни свършват. Те готвят нещата, които ние изхвърляме на боклука или изтребваме като вредители. — Взе бутилката уиски и си наля пълна чаша. — Последната седмица ми готвеше съпруга 12 на Джай Хан. През цялото време ме храни все с едно и също: варени свински черва, необърнати и пълни с лайна. Това трябва да е специалитет на племето мео. Прав ли съм, полковник?

Полковникът се усмихна.

— Мео са наистина много живописно племе. Обаче не може да им се отрече, че се бият доблестно против Патет Лао.

Полковникът сякаш чак сега забеляза, че всички мъже в помещението продължават да стоят мирно, махна небрежно с малката си ръка и мъжете насядаха по местата си. Глъчката и смехът се възобновиха.

— Защо Джай Хан не дойде на срещата? — попита Франсин.